Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка със ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) /ЗУТ/.

Образувано е по касационна жалба на Р.К от гр. Я., чрез процесуалния й представител адв.. Х, срещу Решение № 865 от 05.11.2020г. на Административен съд – гр. П. по адм. дело № 801/2020г., с което е отменено разрешение за строеж /РС/ № 111 от 29.06.2020г. на главния архитект на община В., с което на Р.К е разрешено да извърши „Укрепване и реконструкция на съществуваща сграда – лятна кухня /стая с килер и тоалетна/, допълващо застрояване, самостоятелен обект в УПИ XXI – 5849, в поземлен имот /ПИ/ идентификатор № 10450.503.881 по кадастралната карта /КК/ на гр. В., с адрес [улица]“. С решението Главният архитект на община В. е осъден да заплати разноските по делото.

С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди неправилност на извода, че РС е незаконосъобразно, тъй като е издадено в противоречие с чл. 148 ал. 7 ЗУТ, както и поради липса на учредено право на строеж от собственика на земята. Напротив твърди, че спорният строеж, за който е издадено РС за укрепване и реконструкция е търпим строеж по § 16 ал. 1 ПР на ЗУТ, тъй като е нанесен в действащия ПУП от 1983г., т. е. допустим е по този ПУП, съответно отговарящ на нормите по устройство на територията, действали към извършването му. Посочва, че не е налице и другото нарушение, прието от съда, тъй като от представените по делото документи за собственост е видно, че Кавърджикова е собственик на сградата – лятна кухня, ведно с идеални части от правото на строеж върху УПИ XXI 5849, кв. 14 по плана...