Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "Маринекс" ООД, представено от адв. В. М., срещу решение № 3002/13.12.2012г. по адм. дело № 2361 по описа за 2012 г. на Административен съд Варна /АСВ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 181104296 / 26.03.2012г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна. Оплакванията на касатора сочат на трите категории касационни основания за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се фактическите изводи на съда с упреци към извършената от него преценка на доказателствата. Обосновава се установеност на предпоставките на ВОД и неоснователното начисляване на ДДС за доставката с РА в д. п.м. 11.2007 г. Като неоснователно се определя увеличаването на ФР за 2007 г. и установяването на задължение за корпоративен данък предвид липсата на процесуална активност у приходната администрация и пропускът на съда да я възприеме като източник на незаконосъобразност на РА.

Ответникът по касация директора на Дирекция "ОДОП" - Варна не изразява становище по жалбата.

Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и след проверка на първоинстанционния съдебен акт в обхвата по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С оспорения пред АСВ ревизионен акт са установени в тежест на "Маринекс" ООД задължения за ДДС за деклариран но неосъществен ВОД на орехови ядки по фактура № 10078/07.11.2007 г. към австрийското дружество FARM Gold GMBH с VIN ATU 19173007. Определеното задължение за ДДС е в д. п.м. 11.2007г. в размер на 12 702.03 лева и лихва 6 572.16 лева. Приходната администрацията е отрекла реалното извършване на доставката с място на изпълнение на територията на друга държава членка заради липсата на доказателство за транспортирането на стоката. Изключена е доказателствената стойност...