Производството по делото е образувано по жалба на К. И. В., от гр. С. срещу заповед № 566/06.12.2006 г. на председателя на Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 12, ал. 1 ЗДСл. Счита обжалваната заповед за незаконосъобразна и претендира отмяната й.

Ответникът по жалбата чрез своя пълномощник намира жалбата за неоснователна.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на жалбата, съдът взе пред вид следното:

Със заповед № 466/01.04.2004 г. жалбоподателят е бил назначен за първи път на държавна служба в Изпълнителна агенция "Държавна собственост на Министерството на отбраната". Това служебно правоотношение е възникнало на основание чл. 15 ЗДСл и е било прекратено на основание чл. 12, ал. 1 ЗДСл на 10.02.2005 г. Със заповед № 560/01.12.2005 г. на ответника жалбоподателят е назначен като държавен служител на длъжността "главен секретар", което служебно правоотношение е прекратено с обжалваната заповед. Настоящият съдебен състав счита, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗДСл, тъй като служителят е постъпил в нова администрация, при което започва да тече нов едногодишен срок за изпитване. В рамките на този срок органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение и дали ще стори това или не е преценка по целесъобразност за административния орган, която не подлежи на съдебен контрол. От представените по делото доказателства - болнични и разрешения за отпуск е видно, че едногодишният срок е спазен с оглед разпоредбата на чл. 12, ал. 3 ЗДСл. Жалбоподателят не се ползва и от закрилата на пар. 75, ал. 3 ПЗРЗДСл, тъй като в администрацията на ответника не е заемал по трудово правоотношение длъжност, определена за заемане от държавен служител. Тази закрила би била релевантна към освобождаването му от длъжност на основание чл. 12, ал. 1 ЗДСл в предишната администрация, ако...