3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1323

ГР. С., 18.12.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 1.12.14 г. в състав:

П.: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

Като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №5169/14 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Й. М. и на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГД „ИН”/ при МП срещу въззивното решение на Сливенски окръжен съд /ОС/ по гр. д. №163/14 г. в различни негови части.

Ищецът Й. М. обжалва въззивното решение в частта, с която исковете му по чл.211, ал.5, т.2 ЗМВР, отм. и чл.86 ЗЗД са отхвърлени над размера от 1935 лв. – главница и над 317 лв. – мораторна лихва.

Ответникът по исковете ГД”ИН” обжалва въззивното решение в частта, с която исковете са уважени.

К. жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими.

1. За допускане на обжалването касаторът – ищец се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК. Поставя като значими за спора правните въпроси: подлежи ли положеният извънреден труд на възмездяване в пълния предоставен обем и може ли съдът, ако предявеният иск е основателен, да го отхвърли поради недостатъчно данни за размера му.

Първият от въпросите не е решен в противоречие с посоченото р. на ВКС, трето г. о. по гр. д. №342/09 г., което се отнася до заплащането на извънредния труд по общия закон – чл.136а, ал.5 КТ. В специалния ЗМВР е определена компенсация с допълнителен платен годишен отпуск за извънредния труд, положен над нормативно определените часове за определен...