О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3801

София, 24.07.2025 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ МАРИЯ ХРИСТОВАкато разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2 по описа за 2025 г. взе предвид следното

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от И. Б. Н., С. К. Ф., М. К. Ф., М. К. Ф., всички чрез адвокат Г. Ю., срещу въззивно решение № 151 от 24.04.2024 г., постановено от Софийския окръжен съд по въззивно гр. д. № 678/2022 г. Касационната жалба е така изготвена – с копиран диспозитива на въззивния съд, който е отменил частично първоинстанционното решение, с уточнение от касаторите, което, като резултат, прави безсмислен петитума на касационната жалба – да се отмени решението на СОС, в частта с което в полза на всеки от ищците е присъдено обезщетение в повече. Настоящият състав намира, че следва да приеме за житейски логичното и правно издържано, че касационната жалба е срещу въззивното решение в частта, с която исковете на всеки от ищците е отхвърлен до размера на сумите, присъдени от първата инстанция. Всеки от ищците е претендирал обезщетение за причинени неимуществени вреди от по 150 000 лв. Първата инстанция е уважила частично претенциите на всеки от тях – на И. Б. Н., на М. К. Ф. и на М. К. Ф. е присъдила обезщетение от по 135 000 лв., ведно с компенсаторна лихва, на С. К. Ф. – 50 000 лв., ведно с компенсаторна лихва върху главницата, считано от инцидента. Втората инстанция е отхвърлила исковете на М., М. и С. Ф. по чл. 200 КТ и е осъдила работодателя да им заплати само обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за времето от 20.05.2019 г....