висока степен на обществена опасност на деянието и/или на дееца

индивидуализация на наказание

цели на наказанието

Р Е Ш Е Н И Е

№ 374

град София, 18.10. 2011г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Лиляна Методиева

ЧЛЕНОВЕ:

Юрий Кръстев

Елена Авдева

при секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора М.Велинова изслуша докладваното

от съдията Елена Авдева

наказателно дело № 1971 /2011 г.

Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал.1, ал.1, т.5 от НПК по искане на осъдения И. С. С. за възобновяване на производството по внохд № 2993/2010 г. по описа на Окръжния съд в гр. Пловдив.

В искането се сочи, че въззивното решение, с което се потвърждава първоинстанционната присъда след частична корекция, е постановено при нарушение на закона и след като са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а в рамките на признаване на виновност наложеното наказание е явно несправедливо.

Осъденият излага подробни съображения в подкрепа на оплакването за съществени процесуални нарушения, изразили се в позоваване на недопустими доказателства и пренебрегване на възражения за противоречия в доказателствения материал.

Оплакването за нарушение на материалния закон се аргументира с твърдения за фактическа необоснованост, поради което остава извън пределите на касационната проверка по силата на лимитативното ограничение на касационните основания, направено с чл. 348, ал.1 от НПК.

Явната несправедливост на санкцията се извежда като функция на неправилното осъждане на подсъдимия и несъответствието на тежестта й на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства.

В заключение се настоява за отмяна на въззивното решение и оправдаване на осъдения или за намаляване на определеното наказание.

В съдебното заседание пред настоящата...