№ 36/13.02.2017 г.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание в състав:Председател: Маргарита Соколова

Членове: Гълъбина Генчева

Геника Михайловаразгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 333 по описа за 2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Обжалвано е определение № 55/ 09.01.2017 г. по ч. гр. д. № 973/ 2016 г., с което Софийски апелативен съд оставя без уважение молбата на К. И. Б. за допускане до системата за правна помощ чрез процесуално представителство по действията по подадената частна касационна жалба срещу определение № 764/ 29.02.2016 г. по ч. гр. д. № 973/ 2016 г. на Софийски апелативен съд.

Определението се обжалва с частна жалба от К. И. Б. с доводи, че е постановено в нарушение на чл. 95 ГПК, вр. чл. чл. 21 – 23 ЗПП.

Настоящият състав на Върховния касационен съд я намира с допустим предмет. Чл. 95, ал. 5 ГПК предвижда, че подлежи на обжалване с частна жалба определението, с което съдът отказва правната помощ, а случаят попада в приложното поле на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК я поставя в компетентност на Върховния касационен съд. Обжалваното определение е постановено от апелативен съд. Подава я надлежна страна. Жалбоподател е лицето, чието право на правна помощ обжалваното определение отрича. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на частната жалба, но тя е неоснователна. Съображенията са следните:

Гражданското дело е образувано по искова молба, с която жалбоподателят предявява деликтен иск за обезщетение на неимуществени вреди срещу Г. В. Ч.. Искът е обоснован с противоправното поведение на ответника в качеството му на съдия, разгледал отнесен до съда правен спор. Исковата молба не съдържа конкретни...