О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2365
[населено място], 24.07.2025 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№355/25г.,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Д. срещу решение №75/08.10.2024 г. по т. д. №113/24 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение №20/29.05.24г. по т. д.№30/22г. по описа на Окръжен съд Ямбол, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от него срещу „И. 2004“ООД и „Технострой инженеринг 99“АД иск по чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД – за прогласяване нищожността, поради противоречие с добрите нрави, на сключено между ответниците споразумение от 20.10.2021г., като ищецът е осъден да понесе направените от насрещната страна разноски.
С касационната жалба въззивното решение е оспорено като неправилно, поради постановяването му при допуснати нарушения на процесуалните правила и поради необоснованост. Изложени са в касационната жалба подробни съображения за наличие на правен интерес от воденето на иска и за нищожност на споразумението за признаване на задължения, сключено между двамата ответници. Твърди се, че при постановяване на решението си въззивният съд не е обсъдил доказателствата, твърденията и доводите на касатора, че той, в качеството му на съдружник с 50% от капитала на дружеството, не е бил уведомен и не е дал съгласие за сключването на споразумението; че не съществува практика длъжникът да отправя към кредитора си молби за потвърждение на парични задължения, каквито представляват четирите писма за разчети, които, според касатора, са били създадени за нуждите на процеса; че оборотните ведомости за 2016г., 2017г. и 2018г. са били оспорени от него, като негодни и недостатъчни /при...