Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Е. Ф. М. - гражданин на Ирак, срещу решение № 6097 от 14.11.2012 г., постановено по адм. дело № 7052 от 2012 г. от Административния съд - София-град.

С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му.

Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ) не ангажира становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна.

С обжалваното решение Административният съд - София-град, е отхвърлил жалбата на Е. Ф. М. срещу решение № 439 от 22.06.2012 г. на председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и съобразно целта на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Приел е също, че не са налице предпоставките на чл. 8 и 9 от ЗУБ по отношение на жалбоподателя, тъй като същият не твърдял, че е бил или пък че ще бъде изложен на преследване от официалните власти в държавата по произход, още повече, че майка му работела в иракското посолство в Дания. На следващо място се установявало противоречие в изложеното от чужденеца за датата на сключване на брак по мюсюлманските закони, който ред не се признавал по приложимото право в европейските страни. Същият бил декларирал, че...