Производството по делото е по реда на чл.209 и сл.АПК от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. В., срещу решение №532/03.08.2009г., постановено по адм. д. № 226//06г., по описа на Варненски окръжен съд /ВОС/ , в частта с която е отменен ДРА № 92/28.02.2003г., издадено от данъчен орган при ТДД-Шумен, ДП - Шумен, потвърден в обжалваната част с Решение № 374/07.05.2003г. на Регионален данъчен директор гр. В. относно преобразуван финансов резултат по отношение на М. А. П., гр. Ш. за 1997г. със стойността-62 590,80 нед. лева по фактура № 72/04.12.1997г., издадено от ЕТ „Йолиади-Й. С." и начислен данък общ доход върху тази сума -23859,57 лв., ведно с лихви за забава върху определеното данъчно задължение.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон, отменително основание по смисъла на чл.209 т.3 от АПК. Моли да бъде отменено обжалваното решение, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна М. А. П., гр. Ш. не взема становище по жалбата.
Представителят на върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218 ал.1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл.218 ал.2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.
Производството пред ВОС е повторно и в изпълнение указанията дадени с решение № 1229/02.02.2006г. на Върховен административен съд, І отделение по адм. дело № 7235/2005г. у, с което е отменено решение № 560 на Варненския окръжен съд от 27.05.2005г., постановено по адм. дело № 1009/03г. в частта, с която е отменен ДРА № 92/28.02.2003г., издаден от данъчен орган при ТДД-Шумен,ДП -Шумен, потвърден
с решение № 374/07.05.2003г. на Регионален данъчен директор -гр. В., относно увеличен финансов резултат по реда на чл.23,ал.2,т.13 от ЗКПО на ЕТ „М. П." за 1999г. със сумата 481 790 лв./деноминирани лева/ и определените на М. П. данъчни задължения по ЗОДФЛ и в частта, с която финансовият резултата за 1997г. е преобразуван на осн. чл.13,ал.15 от ЗОДФЛ във вр. с чл.12,ал.4,т.4 от ППЗДОД със стойността-62 590,80 нед. лева по фактура № 72/04.12.1997г.,издадена от ЕТ „Йолиади-Й. С." и е начислен данък общ доход върху тази сума.
С обжалваното в настоящото производство решение ВОС е отменил процесния ДРА в частта, с която по отношение на М. А. П., е преобразуван финансовият резултат за 1997г. на основание чл.13,ал.15 от ЗДОД, във вр. с чл.12,ал.4,т.4 от ППЗДОД в посока на увеличение със сумата от 62 590,80 нед. лева по фактура № 72/04.12.1997г., издадено от ЕТ „Йолиади-Й. С." и е начислен данък общ доход върху тази сума -23859,57 лв.
В останалата част с която е отхвърлена жалбата на М. А. П. срещу процесния РА относно увеличен финансов резултат на ЕТ „М. П." за 1999г. по реда на чл.23, ал.2, т. 13 от ЗКПО със сумата 481 790 лева, решението е влязло в законна сила, поради прекратяване на производството по касационната жалба на М. А. П.
За да постанови решението в обжалваната част ВОС е приел, че в хода на ревизията за процесната 1997г. е установено, че жалбоподателката е получавала доход от дейността си като ЕТ „М. П.". При проверка на първичните счетоводни документи по прихода и разхода на ЕТ и отразяването им в счетоводни сметки и регистри, отчета за приходи и разходи, тримесечните и годишните декларации са констатирани обстоятелства, водещи до увеличаване на финансовия резултат преди данъчното преобразуване. За целите на данъчното облагане данъчният орган е преобразувал финансовия резултат на основание чл.13,ал.15 от ЗДДОД във връзка с чл.12, ал.4, т.4 от ППЗДОД по фактура № 72/04.12.1997г., на стойност 62590.80 нед. лв., издадена от ЕТ „Йолиади-Й. С.". Извършена е насрещна проверка на доставчика, като при посещение на декларирания данъчен адрес не е открит представител, поради което данъчният орган е възпрепятстван да установи действителността на доставките, осчетоводени ли са като приход по сметките на гр.70 и какъв е произхода на обекта на доставките. Установено е, че данъчната фактура не съдържа задължителни реквизити, визирани в чл.8„ал.1, т.4, т.5 и т.6 от ЗСч-липсва място на съставяне на документа, собствено и фамилно име на съставителя на документа и основание на стопанската операция, поради което на основание чл. 11 от ЗСч отм. няма доказателствена сила и разходът по нея не е документално обоснован. Въз основа на направените констатации и на основание чл.13, ал.15 от ЗДОД,във връзка с чл.12, ал.4,т .4 от ППЗДОД е извършено увеличение на резултата на ДЗЛ за 1997г.
При така установеното от правна страна съдът е приел, че разпоредбите на чл.13, ал.15 от ЗДОД отм. и чл.12, ал.4, т.5 от ППЗДОД отм. , в редакция за процесната 1997г. са предвиждали, че не са нормативно присъщи разходите, с които се намалява финансовия резултат, получените доходи и извършените разходи, които не са отчетени по ред, установен с нормативните актове за счетоводна дейност.
Позовава се на разпоредбата на чл.1,ал.2 от Наредба № 9/09.09.1993г. на Министерството на търговията /обн.ДВ,бр.84/1993г./, в който са посочени изчерпателно търговските обекти, продажбите в които следва да се отчитат чрез ЕКАФП. Наредба № 6/1997г. на Министерството на финансите определя реда за издаване на документ /касова бележка/ за регистриране и отчитане на оборотите от извършени сделки със стоки и услуги, като относно задължените лица, чл.2 от тази наредба препраща към разпоредбата на чл.1, ал.2 от Наредба № 9/1993г. От анализа на посочените разпоредби съдът е приел, че до влизане в сила на Наредба № 4/1999г. задължени да отчитат оборотите чрез ЕКАФП са само лицата, които извършват продажби в изброените в чл.1,ал.2 от Наредба № 9/1993г. търговски обекти, между които не е доставчика по процесната данъчна фактура /нито в първоначалната редакция на текста, нито след изменението му /ДВ бр.25/1997г./. При ревизията не е установено, че доставчикът по процесната фактура се помещава в търговски обект по смисъла на посочената наредба. Съгласно действащата нормативна уредба за 1997г., при плащане в брой на процесната доставка не е необходимо издаването на касова бележка /фискален бон от ЕКАФП/, тъй като същия не е предвиден като елемент от хипотезата на чл. 13,ал. 15 от ЗДОД отм. .
На следващо място съдът е обсъдил разпоредбата на чл.8, ал.1, т.1-9 от ЗСч /отм. действащ през процесната година./, досежно реквизитите, които трябва да се съдържа данъчната фактура. Приел е, че при преценка на съдържащите се във фактурите реквизити, винаги трябва да се изхожда от обстоятелството има ли достатъчно информация за това каква стопанска операция е осъществена и между кои данъчни субекти. В конкретния случай съдът е приел за установено, че в процесната данъчна фактура липсват реквизити по чл.8, ал.1, т.4, т.5, от ЗСч отм. , но същите не следва да се абсолютизират. Съдът е приел, че задължително фактурата следва да съдържа реквизити по чл.8,ал.1,т.6-основание и предмет на стопанската операция и при липса на същия на основание чл. 11 от с. з. фактурата няма доказателствена сила. От приобщените по делото писмени доказателства съдът е приел за установено, че към фактура № 72/28.07.1997г., издадена от ЕТ „Йолиади-Й. С." се съдържат квитанции, които установяват разплащането по доставките и реално осъществен разход. Решението е правилно.
Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е достигнал да законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите.
Основанието въз основа на което данъчните органи са увеличили финансовия резултат на
ЕТ „М. П." е липсата на реквизити в процесната фактура по чл.8, ал.1, т.4, т.5 и т.6, от ЗСч отм. . В тази насока са и основните доводи в касационната жалба.
Допълнително съдът подробно е анализирал действащата правна уредба за процесния период, а именно разпоредбите на чл.12, ал.4 т.5 от ППЗДФЛ отм. и чл. 13, ал. 15 ЗДОД отм. , които бяха изложени по-горе и изцяло се споделят от настоящия състав.
Правилно съдът е приел, че с оглед на действащата нормативна уредба за процесния период, приложими са разпоредбите на чл.1, ал.2 от Наредба № 9/09.09.1993г. на Министерството на търговията /обн.ДВ,бр.84/1993г./ и Наредба № 6/1997г. на Министерството на финансите определя реда за издаване на документ /касова бележка/ за регистриране и отчитане на оборотите от извършени сделки със стоки и услуги, като относно задължените лица, чл. 2 от тази Наредба препраща към разпоредбата на чл.1, ал.2 от Наредба № 9/1993г. и законосъобразно е приел, че до влизане в сила на Наредба № 4/1999г. задължени да отчитат оборотите чрез ЕКАФП са само лицата, които извършват продажби в изброените в чл.1,ал.2 от Наредба № 9/1993г. търговски обекти, между които не е доставчика по процесната данъчна фактура
На следващо място законосъобразно съдът е приел, че липсата на реквизити по чл.8, ал.1, т.4, т.5, от ЗСч отм. , не следва да се абсолютизира. Относно приетото от ревизиращите органи за липса на реквизит по чл.8, ал.1, т.6 - основание и предмет на стопанската операция, в каквато насока са и доводите в касационната жалба, настоящият състав намира, че от съдържанието на процесната фактура може да се установи основанието и предмета на стопанската операция. В същата са посочени вида на процесните доставки, единичната им цена, общото им количество и крайната стойност, поради което и с оглед приетите по делото квитанции, се установява разплащането по доставките и реално осъществен разход.
С оглед на изложеното ВОС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила в обжалваната част, поради което и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА в обжалваната част, решение № 532/03.08.2009г., постановено по адм. д. № 226/06г., по описа на Варненски окръжен съд. Решението е окончателно и не може да се обжалва. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ З. Ш.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ М. З./п/ Е. М.
Е.М.