Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на ЗАД „Б. В. И. Груп”, чрез процесуалния представител срещу решение №15624 от 10.12.2012 година, постановено по адм. дело №8867 по описа за 2012 година на Върховен административен съд, четвърто отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение №652 от 14.6.2012 година по преписка №КЗК-326/2012 година на Комисията за защита на конкуренцията. С посоченото решение Комисията за защита на конкуренцията е установила, че не е извършено нарушение по чл.29 от ЗЗК от страна на Държавен фонд „Земеделие”, гр. С.. Касаторът твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно и неправилно. Развива доводи в следните насоки – сочи, че правилно съда е установил Държавен фонд „Земеделие” като субект по чл.2 ал.1 т.2 от ЗЗК, както и, че са правилни констатациите, че дейността на фонда по осъществяване на държавната политика на подпомагане в областта на земеделието включва споразумение, предмет на разглеждане, но неправилен бил извода във връзка с интерпретацията на чл.29 от ЗЗК. Според касатора съдът неправилно е разгледал и обсъдил въпроса с оспореното споразумение, тъй като разпоредбите в него поставяли застрахователите в неравностойно положение. Ставало въпрос за държавен орган, който чрез поведението си създавал предпоставки за нарушаване на Закона за защита на конкуренцията и не било необходимо този държавен орган да е в конкурентни отношения с търговските субекти, защото именно като такъв създавал предпоставки за нарушаване на закона чрез действия, нарушаващи конкуренцията между застрахователите. Иска да бъде отменено съдебното решение и да се дадат указания на Държавен фонд „Земеделие за привеждане на споразумението в съответствие с правилата на добросъвестната търговска практика.
Ответникът – Комисията за защита на конкуренцията не взема становище по подадената касационна жалба.
Заинтересованата страна - Изпълнителен директор на „Държавен фонд „Земеделие”, гр. С. не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия като взе предвид разпоредбата на чл.218 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на касационен контрол пред настоящата инстанция е решение №15624 от 10.12.2012 година, постановено по адм. дело №8867 по описа за 2012 година на Върховен административен съд, четвърто отделение, с което е отхвърлена жалбата на ЗАД „Б. В. И. Груп”, гр. С. срещу решение №652 от 14.6.2012 година по преписка №КЗК-326/2012 година на Комисията за защита на конкуренцията. С атакуваното пред тричленния състав решение на Комисията за защита на конкуренцията е установено, че не е извършено нарушение по чл.29 от ЗЗК от страна на Държавен фонд „Земеделие”, гр. С.. За да достигне до този резултат първата инстанция е преценила твърденията на жалбоподателя за различие между мотиви и диспозитив в решението на КЗК за неоснователни, както и тези, свързани с преценката на чл.29 от Закона за защита на конкуренцията. Решението е правилно.
Не са допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебният акт е обоснован. ЗАД „Б. В. И. Груп” извършва застрахователна и презастрахователна дейност по смисъла на Кодекса за застраховането, свързана с осигуряване на застрахователно покритие на рискове по силата на договор, изразяващо се в набиране и разходване на средства, предназначени за изплащане на обезщетения и други парични суми при настъпване на събития или сбъдване на условия, предвидени в договор или в закон, както и в пряко свързаните с това дейности. Дружеството има право да извършва застраховане и презастраховане по посочените в лиценза видове застраховки, които се припокриват с всички видове застраховки, посочени в Раздел II от Приложение № 1 към Кодекса за застраховането. ДФ „Земеделие” е юридическо лице, създадено на основание чл. 11, ал.1 във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители2 (ЗПЗП) – държавно учреждение, което работи по извънбюджетна сметка според чл. 2 от Устройствения правилник на „ДФ „Земеделие”. Фондът осъществява дейности по финансово подпомагане на регистрираните земеделски производители, изпълнява функции на Агенция „Сапард”, предоставя средства на други лица и изпълнява и други функции, когато това е предвидено в закон и изпълнява функции на Разплащателна агенция (чл. 11, ал. 2 от ПЗПЗП и чл. 2, ал. 2 от Устройствения правилник). ДФЗ подпомага финансово земеделските производители за постигане на целите по чл. 12, ал. 1 от ЗПЗП. На 08.11.2011г. ДФ „Земеделие” изпраща писмо с изх. № 01-9800 / 169 / 08.11.2011г. до ЗАД „Б. В. И. Груп”. По силата на това споразумение застрахователят поема ангажимент да сключва застрахователни договори със земеделски производители съконтрагенти на Фонда, при условията на разсрочено плащане - видно от издадено от КФН Разрешение за извършване на застрахователна дейност № 11 / 16.07.1998г. , допълнено решение № 1174-ОЗ / 06.12.2006г. на КФН. Съгласно т.2 от Споразумението „
Застрахователят се задължава, при настъпване на застрахователно събитие, съгласно общите условия на сключените в полза на фонда застрахователни договори за застраховане на земеделски култури, животни, обезпечения и др., да превежда на Фонда цялото дължимо застрахователно обезщетение по полиците. Този факт надлежно се отбелязва в застрахователния договор.”
С разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗЗК, законодателят определя кръга от субектите, спрямо които ЗЗК намира приложение. Сред тях са предприятията, съгласно § 1, т. 7 от ЗЗК, които с действията си извършват нарушение на конкурентното законодателство (т. н. „частни ограничения на конкуренцията”), и държавни органи, включително органи на изпълнителната власт и местното самоуправление, ако изрично или мълчаливо предотвратяват, ограничават, нарушават или могат да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията в страната („публични ограничения на конкуренцията”). Според действащата нормативна уредба, ДФ “Земеделие” е създаден като юридическо лице със Закон за подпомагане на земеделските производители, чл.11, ал. 1 ЗПЗП и една от целите на дейността му, чл. 11, ал. 2, т. 1 от ЗПЗП, е финансово подпомагане на земеделските производители. зхождайки от разпоредбите на ЗЗК и ЗПЗП, както и от практиката си, че на ДФ “Земеделие” по силата на закона е вменена дейност по държавно управление и осъществяване на държавна политика на подпомагане в областта на земеделието, следва да се приеме за правилен извода на първата инстанция, че фондът е държавен орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗЗК. Той осъществява изпълнително-разпоредителна дейност по непосредствено практическо осъществяване на държавни функции и задачи. Фондът като юридическо лице се различава по начина на създаване, целите и дейността си от субектите на частното право - търговските дружества и сдруженията им, създадени и регистрирани по ТЗ, гражданските дружества по ЗЗД и юридическите лица. Създаден е въз основа на закон, а не по волята на частноправни субекти, преследва държавни, а не частни стопански и/или идеални цели, осъществява държавна политика в сферата на земеделието, като разпределя държавни ресурси за целите на държавното подпомагане.
Следователно, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗЗК, Законът за защита на конкуренцията намира приложение по отношение на актовете и действията на Фонда, които изрично или мълчаливо предотвратяват, ограничават или нарушават или могат да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията в страната.
Твърденията за извършено нарушение на глава седма от ЗЗК в настоящия случай касаят действия на ДФ „Земеделие” във връзка с предлаганото от него споразумение и в частност задължението, предвидено в него за превеждане на цялото дължимо застрахователно обезщетение при неплатена изцяло застрахователна премия към момента на настъпване на застрахователното събитие. Условие за приложимост на разпоредбите на тази глава от закона е именно наличието на отношения на конкуренция между подателя на искането и ответната страна. Едната от страните по това производство – ДФ „Земеделие”, не е предприятие по смисъла на ЗЗК, а функционира като държавен орган в рамките на изпълнителната власт, на който със закон е вменена дейност по държавно управление и осъществяване на държавна политика на подпомагане в областта на земеделието, вкл. и при извършване на действията, на които подателят на искането се позовава. Следователно, липсата на един от кумулативно предвидените елементи в чл. 29 от ЗЗК води до неприложимост на общата забрана за нелоялна конкуренция и разглеждането по същество на останалите елементи от този фактически състав. Поради това обстоятелство, поведението на ДФ „Земеделие” в този случай не би могло да бъде ангажирано с някой от съставите на нелоялна конкуренция и конкретно под хипотезата на общата забрана по чл. 29 от ЗЗК, поради което не са налице основания за отговорност по реда на ЗЗК.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че изводите на тричленния състав са правилни и решението да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основан чл.221 ал.2 от АПК, Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №15624 от 10.12.2012 година, постановено по адм. дело №8867 по описа за 2012 година на Върховен административен съд, четвърто отделение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Р. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. Д./п/ Г. М./п/ Т. П./п/ К. К. Р.М.