Образувано е по касационна жалба от Р. Н. С. от гр. В., подадена чрез пълномощника им - адв. П. В., против решение №2076 от 14.09.2011г. по адм. д. №4203/2010г. на Административен съд - Варна, ХХХIII-ви състав, с което е отхвърлена жалбата му

против заповед № РД-10-7706-269 от 20.09.2010 г. на областния управител на област с административен център Варна, с която е одобрен план на новообразувани имоти на селищно образувание местност “Ментеше”, землище гр. А. относно имот № 492.

Касаторът излага, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Твърди, че се е легитимирал като собственик на част от процесния имот по нот. акт №110,т. I, д. №196/17.01.1992г., който е включен в имот №492 по ПНИ, но записан на други собственици с възстановено право на собственост, но които не са оспорили неговата собственост. Моли, да бъде отменено обжалваното решение и се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът - областен управител на Област - град Варна чрез пълномощника си юриск. Д. Б. с писмен отговор и писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Моли, да се остави в сила обжалваното решение и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни -

И. А. П., А. А. П., Д. С. Д., С. Д. С., П. Д. С., И. С. Л., С. С. В., Е. И. Л., М. И. Д., П. С. А.а, Д. А. Д. и З. Л. А.а

, редовно призовани не се явяват и не вземат становище по жалбата.

Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал.2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е неоснователна.

Излага, че съдът е допуснал и приел исканите и представените от страните относими и допустими доказателства, изяснил е релевантните за спора факти за съдебната проверка по чл.168, ал.1 от АПК и приложимата правна уредба. Смята, че мотивираният извод за неоснователност на оспорването за имот № 492 е в съответствие с фактически установеното и правилно приложени съответни регламенти от ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Излага, че не са налице касационни основания по чл.209, т.3 от АПК и предлага обжалваното решението да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежни страни в първоинстанционното производство в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество съобразно чл.218 от АПК касационната жалба е неоснователна.

С решение №2076 от 14.09.2011г. по адм. д. №4203/2010г. на Административен съд - Варна, ХХХIII-ви състав, е отхвърлена жалбата на Р. Н. С. против заповед № РД-10-7706-269 от 20.09.2010 г. на областния управител на област с административен център Варна, с която е одобрен план на новообразувани имоти на селищно образувание местност “Ментеше”, землище гр. А. относно имот № 492, както и е осъден да заплати 150 лв разноски по делото на областна администрация - Варна. Административният съд е приел, че при одобряването на ПНИ не са допуснати нарушения в оспорената му част, а претендираните права от жалбоподателя обуславят извод за спор за материално право, който следва да се реши по общия исков ред в гражданско производство и от изхода на който в съответствие с §4к, ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ, във връзка с чл.28в от ППЗСПЗЗ може да се допусне изменение на влезлия в сила план.

Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обуславят посочените от касатора отменителни основания по чл.209,ал.1,т.3 от АПК.

Настоящият съдебен състав приема доводите на касатора за неоснователни.

Първоинстанционният съд се е произнесъл въз основа на представената административна преписка по изготвянето и одобряването на плана на новообразуваните имоти, както и представените от страните доказателства и СТЕ, като настоящият съдебен състав споделя фактическите установявания и направените правни изводи. Касаторът се легитимира в производството по §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ като собственик на имот

- лозе с площ от 1000 кв. м. в местността „Ментишето”, землището на гр. А., придобито чрез покупко-продажба от наследниците на Т. Д. К. по нот. акт №129/1967 и нот. акт № 110/1992 г., във връзка с предварителен договор от 22.04.1972г. сключен между жалбоподателя и Т. Д. К.. По посочените актове и договор имотът - лозе не е идентифициран с кадастрален номер. Със заповед № РД-10-7706-269 от 20.09.2010 г. на областния управител на област с административен център Варна е одобрен план на новообразувани имоти на селищно образувание местност “Ментеше”, землище гр. А., в който имот №492

с площ от 6662.54 кв. м. е отреден и записан за А. Л. С., въз основа на решение №8144/28.10.1996 г. на ПК-Аксаково, с което на наследниците на А. Л. е възстановено право на собственост в стари реални граници върху лозе от 8 дка, находящо се в местност „Ментеше”, землище Аксаково, като имотът се възстановява в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Жалбоподателят оспорва плана относно имот №492 с твърдение, че в него е включен притежавания от него имот.

За изясняване на спорните обстоятелства съдът е назначил СТЕ

, която не е оспорена от страните и от която се установява, че притежаваният недвижим имот от жалбоподателя попада в имот с пл. №276 по КП от 2008 г,. който е първият изработен кадастрален план за местността. Изработеният КП е послужил като основа за помощния план, по който имотът на жалбоподателя попада в границите на имот № 119, целият с площ от 7407 кв. м. и записан на А. Л. С. .

В производството по изработване на ПНИ не са правени възражения от жалбоподателя и с одобряването на плана новообразуваните имоти претендираният от жалбоподателя имот от 100 кв. м. е ситуиран като част от новообразуван имот № 492. Установено е от СТЕ, че няма обособен самостоятелен имот за жалбоподателя по предходните кадастрални планове на местността, а след оглед на място с констатиране на съвпадение по местонахождение и едната граница-път, е установена частична идентичност на имота на жалбоподателя с новообразуван имот № 492 по ПНИ и че попада в границите на новообразувания имот.

При тези данни правилни са изводите на съда относно спазване на чл.28 от ППЗСПЗЗ и че при изготвяне на ПНИ и одобряването му не са допуснати нарушения.В производството по §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установява дали е спазена процедурата по одобряването плана на новообразуваните имоти и дали в регистъра са записани правилно легитимираните като собственици лица. В случая процесния имот е възстановен на наследници на А. Л. С. с решение на поземлената комисия и по ПНИ е отразен в съответствие с изискванията на чл.28, ал.4 и ал.10 от ППЗСПЗЗ, след като за новообразувания имот се е легитимирал като собственик лице, чиито имот по ПНИ е отразен в съответствие с кадастрален план, послужил за изработване на помощния план и ПНИ и е идентифициран по тях. По отношение на имота на жалбоподателя като собственик с придобити права върху имот в местността, за която е одобрен ПНИ, но който не е отразен по кадастрален план и в помощния план, преди одобряването на ПНИ, липсва правно основание за отразяването му като самостоятелен имот в ПНИ, след като не е бил идентифициран при изработването на кадастралния план и помощния плана, послужили за изготвянето и одобряването на ПНИ.

Неоснователни са доводите на касатора, че след като се е легитимирал като собственик на имот по нотариален акт, неправилно не е отреден и записан имота му в ПНИ. В административното производство жалбоподателят не се е легитимирал като собственик на конкретен имот по кадастрален план и по помощния план не е бил включен като собственик на конкретен имот. Законосъобразен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че доколкото жалбоподателят е собственик на имот, който е идентифициран в производството като част от имот №492, отреден и записан по ПНИ на легитимиран собственик А. Л. С. по решение №8144/28.10.1996 г. на ПК-Аксаково, в случая се отнася до спор за материално право и жалбоподателят след като надлежно установи своите права или че неправилно е придобита собствеността от лицето, които е записано в регистъра като собственик по ПНИ, би имал основание да поиска в съответствие с §4к, ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ изменение на влезлия в сила план на новообразуваните имоти, като се промени записването по отношение на тази част имот №492. В тази връзка правилно първоинстанционния съд е приел, че спор за материално право следва да се развие в отделно производство, неотносимо в производството по §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса с оглед направеното искане от пълномощника на ответника, в съответствие с чл. 143, ал.4, във връзка с чл.8 във вр. с чл.7, ал.1 т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на областна администрация - Варна разноски за юрисконсулт в размер на - 150 лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221,ал.2,предл.1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение решение №2076 от 14.09.2011г. по адм. д. №4203/2010г. на Административен съд - Варна, ХХХIII-ви състав.

ОСЪЖДА Р. Н. С. от гр. В., ул. "Ц. П." №2, да заплати на областна администрация - Варна разноски по делото в размер на 150, 00 /сто и петдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Б. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Г. К./п/ М. Д.

М.Д.