Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести май в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:В. Г. ЧЛЕНОВЕ:Е. М. Д. П. при секретар Н. А. и с участието

на прокурора Момчил Тараланскиизслуша докладваното от председателяВ. Г. по адм. дело № 3685/2021

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, подадена чрез процесуалния му представител ст. юрк. Н. Г., срещу решение № 87/14.01.2021 година, постановено по адм. дело № 1240/2020 година на Административен съд - Пловдив, с което е отменена заповед № ЛС-01-18/14.05.2020 година на и. д. директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ и дирекцията е осъдена да заплати направените в производството съдебно-деловодни разноски.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон – отменително основанио по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което жалбата срещу оспорения административен акт да се отхвърли като неоснователна.

Ответникът – М. А. оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните и в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения.

Производството пред Административен съд - Пловдив е образувано по жалба на М. А. срещу заповед № ЛС-01-18/14.05.2020 година на и. д. директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с която на основание чл. 160, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение с М. А., заемаща длъжността „директор на дирекция „Административни, финансови и правни дейности“ в Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, град Пловдив, с ранг „II старши“, считано от 18.05.2020 година, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалноправните разпоредби, поради което е отменил оспорения административен акт като незаконосъобразен. За да постанови този резултат, съдът е изложил съображения, че основанията на разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл - в случая спрямо държавния служител М. А. не са налице, тъй като към момента на издаване на заповедта лицето е упражнило правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, която й е била отпусната с разпореждане на ТП на НОИ Пловдив № 17 /прот. № 01293/25.07.2019 година/, и от този момент тя е със статут на работещ пенсионер, а не на лице, придобило право на пенсия. Решението е неправилно.

От данните по делото безспорно е установено, че М. А. е придобила право на пенсия за осигурителен страж и възраст при условията на чл. 68, ал. 1, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) считано от 01.04.2019 година, съгласно разпореждане на ТП на НОИ Пловдив за отпускане на пенсия № 17 /прот. № 01293/25.07.2019 година. Безспорно е също така, че служебното правоотношение на Андонова е възникнало преди същата да е придобила и реализирала правото си на пенсия, т. е. последното е настъпило след назначаването й за държавен служител на съответната длъжност. При тези данни неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че спрямо Андонова не са налице предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл за прекратяване на служебното й правоотношение на това правно основание.

С разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е дадено право на органа по назначаването да прекратява служебното правоотношение със служител при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл изисква служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст след възникване на служебното правоотношение, като без значение за законността на прекратяване на служебното правоотношение е дали правото на пенсия е упражнено от служителя.

В случая придобиването на право на пенсия е след възникване на служебното правоотношение, поради което основанието по чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е било налице към момента на прекратяване на служебното правоотношение. Това прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл се извършва по преценка на органа по назначаването като не съществува юридическо задължение за органа да прекратява служебното правоотношение на служител, който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст т. е. това е право на органа по назначаването, а не негово задължение да стори това, както правилно е посочил и първоинстанционният съд. Прекратяването на служебното правоотношение на Андонова на посоченото основание една година след като тя е придобила, упражнила и реализирала правото си на пенсия не налага извод, че органът по назначаването не може да прекрати служебното правоотношение на посоченото в заповедта основание в по-късен момент. С прекратяването му не се създава за лицето отново правото на пенсия, след като това право е придобито, без значение от упражняването му. Придобиването на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст през време на действието на служебното правоотношение е основание за прекратяването му по чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, като право на органа по назначаването е да прецени в кой момент след възникване на посоченото основание да прекрати служебното правоотношение.

Прекратяване на служебното правоотношение на това основание е приложимо само в хипотезата, когато служителят придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по време на съществуване на служебното правоотношение на служителя, тоест придобиването право на пенсия трябва да е новонастъпило обстоятелство след възникване на служебното правоотношение. В този смисъл и трайната съдебна практиката на ВАС по тълкуване на разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Тук е мястото да се посочи и направи разграничение с основанието, визирано в чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, който гласи, че органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие, когато служебното правоотношение е възникнало след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, включително когато е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване.

Ето защо в случая първоинстанционният съд неправилно е приел за неприложима разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл и е отменил като незаконосъобразна заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с Андонова, издадена на това правно основание.

Решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, ще следва да бъде отменено и тъй като е изяснено от фактическа страна вместо него ще следва да се постанови ново, с което жалбата на М. А. срещу заповед № ЛС-0118/14.05.2020 година на и. д. директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ да бъде отхвърлена като неоснователна.

При липсата на направено искане за присъждане на разноски от страна на касатора, то съдът не дължи произнасяне по тях.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 87/14.01.2021 година, постановено по адм. дело № 1240/2020 година на Административен съд - Пловдив и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. А. срещу заповед № ЛС-01-18/14.05.2020 година на и. д. директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Виолета Главинова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Еманоил Митев

/п/ Диана Петкова