№ 97 гр. София, 08.02.2017 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

Членове: ДИЯНА ХИТОВА

АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3805/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

ВКС е сезиран с касационна жалба, подадена от Г. И. К. от [населено място] срещу решение № 218/14.06.2016 г. по в. гр. д. 312/2016 г. на Окръжен съд Русе. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебния акт.

Ответникът по жалбата [фирма], [населено място], я оспорва, като е изразил становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Претендира направените за касационното производство разноски.

При преценка на допустимостта на касационното обжалване, ВКС намира следното:

Касационната жалба е недопустима на основание чл. 280, ал.2, т.3 КТ. Съгласно цитираната разпоредба, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена над 5000 лева. Целта на разпоредбата е да изключи от касационен контрол исковете за обезщетение с цена под 5000лв., предявени самостоятелно, тъй като в хипотезата на обективно съединени искове при отношение обусловен и обуславящ, исковете за обезщетение дори и под 5000лв. подлежат на касационно обжалване на общо основание, тъй като следват обуславящият иск, подлежащ на касационен контрол. Макар буквалното тълкуване на разпоредбата да сочи на обратен резултат, следва да се приложи тълкуването с оглед целта на закона, съгласно чл. 46 ЗНА.

В случая, въззивното решение е постановено по самостоятелно предявен иск за плащане...