Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на седми март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Х. ЧЛЕНОВЕ:ПЛАМЕН ПЕ. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора Даниела Божковаизслуша докладваното от председателяГ. Х. по адм. дело № 3743/2021

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба, подадена от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА-ГИТ), чрез процесуален представител Ошавкова, срещу Решение № 1908 от 17.12.2020 г., постановено по адм. дело № 122/2020 г. по описа на Административен съд Варна, с доводи за неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон. Моли за неговата отмяна.

Ответната страна – Х. С., чрез пълномощника си адв. Г. Г., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна при следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд Варна е осъдил Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати на Х. С. сумата в размер на 2 500 лева, представляваща обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди – разноски за адвокатско възнаграждение при обжалване на Наказателно постановление № 03-009036/28.12.2017 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Варна, за две съдебни инстанции - по НАХД № 4532/2018 г. по описа на Районен съд Варна и КНАХД № 2453/2019 г. по описа Административен съд Варна, ведно със законната лихва върху главницата считано от 11.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер на 580 лева.

За да постанови този резултат административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.

Установено е от доказателствата по делото, че е налице отменен, с влязло в сила съдебно решение, акт - наказателно постановление, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Съдът обосновано се е позовал на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., съгласно което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

В процесния случай не е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, да е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт – НП № 03-009036/28.12.2017 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Варна, с което на ищеца е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева, на основание на чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда. В производството по НАХД № 4532/2018 г. по описа на Районен съд Варна, приключило с отмяна на обжалваното наказателно постановление, правната защита на ищеца е осъществена от адвокат Г. Г., чиято представителна власт произтича от представеното пълномощно без дата на изготвяне (л.17 от делото). В това производство, не е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд. Такъв не е представен и в производството по КНАХД № 2453/2019 г. по описа Административен съд Варна.

В исковите производства, по реда на чл. 203 и сл. АПК, доказателствената тежест е на ищеца, който с допустимите от АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства следва да докаже наличието на комулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: наличие на незаконосъобразен акт, действие/бездействие; - на административен орган или негови длъжностни лица; - постановени при упражняване на административната им дейност; - отменени по съответния процесуален ред; - вреда и пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилата вреда и отменените акт, действие или бездействие. Отсъствието на който е да е от посочените елементи води до неоснователност на претенцията, респ. до отхвърляне на иска.

В случая, не е изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ищецът не се е справил с доказателствената тежест. Непредставянето на договор за правна защита и съдействие в рамките на производството по обжалване на НП № 03-009036/28.12.2017 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Варна, по НАХД и КНАХД, както и представянето на разписки за заплатени суми за адвокатско възнаграждение, като доказателство в исковото производство, не основава наличие на реално причинена вреда от отменения акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

При това положение изводът на съда, че страната е понесла разноски за упълномощен от нея процесуален представител е необоснован, тъй като не почива на относими доказателства, намиращи се в производството по НАХД № 4532/2018 г. по описа на Районен съд Варна или по КНАХД № 2453/2019 г. по описа Административен съд Варна.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло, а спорът – решен по същество, като се отхвърли изцяло предявения иск.

При този изход на правния спор претенцията на ищеца за присъждане на разноски е неоснователна и решението на първостепенния съд следва да бъде отменено изцяло и в тази част.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 1908 от 17.12.2020 г., постановено по адм. дело № 122/2020 г. по описа на Административен съд Варна и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявеният от Х. С., ЕГН [ЕГН], гр. Варна, [улица], иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, с който ищецът претендира да бъде осъдена Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, да му заплати обезщетение в размер на 2 500 лева, за претърпени имуществени вреди, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение при обжалване на Наказателно постановление № 03-009036/28.12.2017 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Варна, за две съдебни инстанции по НАХД № 4532/2018 г. по описа на Районен съд Варна и КНАХД № 2453/2019 г. по описа Административен съд Варна, ведно със законната лихва върху главницата считано от 11.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Галина Христова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ П. П. п/ Албена Радославова