Производството е по чл.274 ал.2 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.248 ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. Г. и Н. Г., М. Н. и К. Н.,Д. М. и Н. М.,С. М. и П. М.,К. Т. и Т. Т. - ищци в производство по обективно кумулативно съединени искове против ЗАД „Б. В. И. Г.„,с правно основание чл.226 КЗ отм., в качеството им на наследници на починалите техни деца, по вина на водача на застрахован при ответното дружество лек автомобил, при ПТП от 23.04.2011 год..Жалбоподателите атакуват постановените от Софийски апелативен съд определение № 2248/11.08.2015 год. по гр. д.№ 3895/2014 год. и определение от 29.10.2015 год.,по тълкуване на предходното определение / предмет на частната жалба по присъединеното към настоящото, с определение № 59 от 01.02.2016 год. на настоящия състав, ч. т.д.№ 3 677/2015 год. на Софийски апелативен съд /,с които и в производство по чл.248 ал.1 ГПК, инициирано по молба на същите лица, е отказано изменение на постановеното определение за присъждане разноски в полза на ответното дружество, инкорпорирано в диспозитива на постановеното въззивно решение, с което е частично уважена въззивната жалба на застрахователя против първоинстанционното решение и са присъдени общо разноски от 65 590,90 лева. Жалбоподателите оспорват правилността на атакуваното определение, като присъждащо размер надхвърлящ по начало минималния размер на дължимо адвокатско възнаграждение, според Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед уважената част от въззивната жалба на застрахователя, при липса на предпоставки за надвишаването му, с оглед съдържанието на осъществената защита.Нещо повече, жалбоподателите развиват съображения за дължимост на 1/4 от изчислимото, съобразно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / Наредбата/ такова, предлагайки тълкуване на чл.9 от същата в следния смисъл: след като и за изготвяне на въззивна и касационна жалба без явяване в открито заседание се дължи от минималния размер на възнаграждението, то само за осъществявано процесуално представителство следва да се дължи 1/4 от същото.

Ответната страна – ЗАД „ Б. В. И. Г. „ - не е депозирала становище,

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе настоящият състав съобрази следното:

С първоинстанционното решение предявените искове са уважени в пълния им размер, с присъдено всекиму от ищците обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер от 320 000 лева, Застрахователят – ответник е обжалвал първоинстанционното решение за разликата над сумата от 100 000 лева за всеки ищец и до присъдените всекиму 320 000 лева или обжалваемият му интерес възлиза на 2 200 000 лева, С въззивното решение е частично отменено първоинстанционното – за разликата над 200 000 лева и до присъдените 320 000 лева и всеки от исковете е отхвърлен в тази му част. Следователно уваженият обжалваем интерес на въззивника е в размер на 1 200 000 лева, Съгласно чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, този обжалваем интерес обуславя минимално адвокатско възнаграждение от 36 530 лева.

С определение по настоящото дело, съставът е върнал делото за тълкуване определение № 2248/11.08.2015 год. по гр. д.№ 3895/2014 год. на Софийски апелативен съд.С определение от 29.10.2015 год. Софийски апелативен съд е разтълкувал определението си в смисъл, че оставя без уважение молбата на ищците за намаляване на претендираното в полза на ответника възнаграждение за процесуално представителство във въззивна инстанция, поради прекомерност, като неоснователно.Видно от постановеното определение по тълкуване на определението на САС, постановено по реда на чл. 248 ГПК, въззивният съд е коментирал като относим по Наредбата минимален размер, надхвърлящ договореното адвокатско възнаграждение, в размера му без ДДС - 62 500 лева. Ответникът не е претендирал присъждане на възнаграждение за защита от юрисконсулт по чл.78 ал.8 ГПК. За въззивното производство, с оглед уважената част от въззивната жалба на ответника, е дължима от ищците, държавна такса от 24 000 лева, като дължимата държавна такса се сочи включена в присъдените разноски от 65 590,90 лева, съгласно определение по тълкуването от 29.10.2015 год.. Следователно, приспадайки от сумата 65 590,90 лв. сумата по възстановимата на въззивника, като разноска от държавна такса, сума от 24 000 лева, се явява възмездено от въззивния съд адвокатско възнаграждение от 41 590,90 лева.Приблизително това е сумата, която се получава съобразно уважена към отхвърлена част от въззивната жалба, смятана единствено за възмездяване разноски от адвокатско възнаграждение - 40 909,09 лева.Същата, обаче, отново надхвърля минимума според чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащ за уважената част от въззивната жалба – 1 200 000 лева на 36 530 лева.

В първоинстанционното и въззивното производства, изключая последното съдебно заседание във въззивна инстанция, застрахователят е представляван от юрисконсулт, което е и лицето, изготвило въззивната жалба, С пълномощно от 01.12.2014 год., процесуалното представителство за въззивна инстанция и конкретно посочено – съдебно заседание на 15.12.2014 год./ последно, в което е даден ход на устните състезания / е възложено на адвокат Л. К. Ц.. Договорено е възнаграждение от 62 500 лева / без ДДС / и са представени фактура и преводно нареждане за заплащането й от възложителя, в размер на 75 000 лева /с ДДС/.В съдебно заседание пълномощникът е поддържал отговора и допълнителна молба от 06.11.2014 год. / изготвени от юрисконсулта на застрахователното дружество / и пледирал по същество, В същото съдебно заседания пълномощникът на ищците – въззиваеми страни, е направил изрично възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съгласно чл.78 ал.5 ГПК.

С въззивното решение са присъдени в тежест на въззиваемите страни разноски в общ размер на 65 590,90 лева - държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Предвид така изложеното, настоящият състав намира, че възмезденото от въззивния съд възнаграждение за процесуално представителство от адвокат на ответното дружество, се явява прекомерно, с оглед обхвата на осъществената от пълномощника процесуална защита, като следва да се сведе до дължимото съобразно Наредбата, в размер от 36 530 лева / за уважен въззиваем интерес от 1 200 000 лева /, съответно съобразено и с постигнатия в производството по т. д. № 1208/2016 год. на І т. о. на ВКС окончателен правен резултат, т. е. дължимо в размер на 21 309,16 лева / за уважен интерес от 700 000 лева /. Няма основание за разширително тълкуване на чл.9 от Наредбата, съобразно предложеното от жалбоподателите.Същевременно, извършените процесуални действия, единствено по пледиране по същество в последното съдебно заседание, не предпоставят присъждане на възнаграждение над предвидения в Наредбата минимум. Доколкото и при окончателния правен резултат по спора, дължимата за въззивното производство държавна такса, възмездима на ищеца, възлиза на 14 000 лева, то определението на Софийски апелативен съд, постановено по реда на чл.248 ГПК ще следва да се отмени и вместо това постанови определение, с което да се измени решението на САС по т. д.№ 3895/2014 год. в частта по присъдени в тежест на ищците разноски, като се отмени дължимостта на такива над сумата от 35 309,16 лева.

Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение 2248/11.08.2015 год. по гр. д.№ 3895/2014 год. и определение от 29.10.2015 год. по тълкуване на предходното определение, по същото дело / предмет на частната жалба по присъединеното към настоящото, с определение № 59 от 01.02.2016 год. на настоящия състав, ч. т.д.№ 3 677/2015 год. на Софийски апелативен съд /,с които е оставена без уважение молбата на А. Г. и Н. Г., М. Н. и К. Н., Д. М. и Н. М.,С. М. и П. М., К. Т. и Т. Т., по чл. 248 ГПК, за изменение на въззивното решение, в частта по присъдени в тяхна тежест и в полза на ЗАД „Б. В. И. Г. „ разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ решение № 649 / 01.04.2015 год. по гр. д.№ 3895 / 2014 год. на Софийски апелативен съд, в частта му с характер на определение, с която А. Г. и Н. Г., М. Н. и К. Н., Д. М. и Н. М.,С. М. и П. М., К. Т. и Т. Т. са осъдени да заплатят на ЗАД „Б. В. И. Г.„ разноски за въззивна инстанция, в размер над сумата от 35 309,16 лева.

Определението не подлежи на обжалване,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: