Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. Д. В. от гр. [населено място], против Решение № 76/08.06.2016 г. по адм. дело № 9/2016 г. на Административен съд Сливен. Доводите в касационната жалба са за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост на съдебния акт – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че решението е постановено без съдът да се е произнесъл по възраженията на жалбоподателя относно нарушенията на материалноправните норми, допуснати при издаването на оспорената заповед. Сочи, че не са обсъдени доводите му относно противоречията в показанията на свидетелите по делото, поради което и не може да се установи по безспорен начин извършването на нарушението. Моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен и да се постанови ново решение по съществото на спора, с което да се отмени оспорената заповед.

Ответникът – директорът на ОД на МВР - Сливен, в писмено становище, чрез процесуалния си представител, излага становище за неоснователност на касационната жалба по наведените в нея доводи. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Според него, от анализа на доказателствата по делото по безспорен начин е установено, че на 31.07.2015г., към 11.16 ч. в гр. [населено място], С. В. е управлявал МПС „Ф. С” с рег. [рег. номер на МПС] и е причинил ПТП с друго МПС, напуснал мястото на ПТП, без да сигнализира за инцидента, като към 12,15 ч. се е върнал на мястото на ПТП, където имало граждани и служители от сектор „Пътна полиция”, а в 12.50 ч. в Ц. - [населено място] в присъствието и на медицинско лице е отказал да даде кръв за медицинско изследване. Установено е, че...