Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по две касационни жалби от Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив и от [фирма], чрез адв.. Й срещу решение №1639 от 26.08.2016 г., по адм. дело № 1601/2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

Касаторът – Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив, обжалва решението в частта, с която е отменен РА относно допълнително определен данък по чл. 37 от ЗДДФЛ за 2008г., 2009г. и 2010г., съответно в размер на 3038,39 лв., 3281,40 лв. и 3377,39 лв., ведно с прилежащите лихви за забава. Излага съображения за несъгласие със съда по отношение на изводите, че не е доказано по несъмнен начин, че е налице отклонение от данъчно облагане досежно сключените договори. Оспорва решението в посочената му част, като незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон. Претендира за отмяна на решението и постановяване на друго такова за отхвърляне на оспорването и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Касаторът - [фирма] обжалва решението в частта, с която е отхвърлено оспорването на РА относно допълнително начислен ДДС в общ размер на 104 789,30 лв., ведно с прилежащата лихва за забава и е коригирана декларираната данъчна загуба за 2010г. със 154 041,62 лв., както и в ЧАСТТА, с която РА е изменен, в частта, с която е намалена декларираната данъчна загуба за 2008 г. и 2009 г., съответно със сумите от 146 677,65 лв. и от 228 071,08 лв., намалени съответно на 65 177,65 лв. и 195 676,09 лв. Твърди, че решението е неправилно и необосновано отм. енителни основания по чл. 209 т. 3 АПК, според изложеното в касационната жалба, изводите на съда не кореспондират със събраните доказателства. Претендира отмяна на съдебното решение и за постановяване на решение...