Образувано е по касационнa жалбa на кмета на [населено място], [община], против решение № 55 от 02.06.2016 г., постановено по адм. дело № 1/2016 г. по описа на Административен съд - Търговище. Излагат се твърдения за неговата недопустимост, алтернативно неправилност. Претендират се разноски.
Ответникът по касационната жалба – Кооперация „[ЮЛ]“ - [населено място], представляван в производството от адв.. Д, излага доводи за недопустимост, алтернативно неоснователност на касационната жалба. В депозирани в съдебно заседание писмени бележки претендира разноски.
Ответникът - заинтересованата страна в първоинстанционното производство [фирма], с представено по делото писмено становище, излага доводи за основателност на касационната жалба и прави искане обжалваното решение да бъде обезсилено, алтернативно отменено. Претендира разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е частично основателна.
Производството пред административния съд е образувано по искане на Кооперация „[ЮЛ]“ за обявяване нищожността на заповед № 21/04.06.2015 г. на кмета на [населено място], с която на основание чл. 29 от ЗППМ (ЗАКОН ЗЗД ПОСЕВНИЯ И ПОСАДЪЧНИЯ МАТЕРИАЛ) /ЗППМ/ са определени площите, обработвани от [фирма], обхванати от пространствена изолация за стопанската 2016 г.: масиви № 14, 15, 17 и 18 за землището на [населено място], масиви № 13 и 14 в землището на [населено място], масиви № 64, 65, 66, 67, 70 и 71 в землището на [населено място], [община] и масив № 20 в землището на [населено място].
Съдът е обявил нищожността на оспорения административен акт и е осъдил кмета на [населено място] да заплати на Кооперация „[ЮЛ]“ разноски по делото в размер на 310 лева.
За да стигне до този правен извод, съдът е изслушал и приел заключенията на основна и две допълнителни съдебно-технически експертизи, според които масивите от процесната заповед и масивите, разпределени за ползване на Кооперация „[ЮЛ]“ със заповед № РД-05-2378-18/30.09.2015 г. на директора ОД „Земеделие“- гр. Т., не са едно и също понятие. Според вещото лице пространствената изолация, определена с процесната заповед № 21/04.06.2015 г., засяга частично масив №12 и изцяло масиви № 17, 32, и 81 в землището на [населено място], разпределени за ползване от Кооперация „[ЮЛ]“. При това положение съдът е приел, че кметът на [населено място] има правомощия само на територията на кметството и определяйки със заповед № 21/04.06.2015 г. пространствената изолация на масиви, намиращи се в [населено място], [населено място] и [населено място], всичките в [община], и в [населено място], [община], е превишил териториалната си компетентност. Поради това административният съд е обявил нищожността на заповед № 21/04.06.2015 г. като издадена от некомпетентен орган. Обжалваното решение е частично недопустимо.
Изложените в касационната жалба доводи за идентичност между производствата по адм. дело № 85/ 2015 г. и адм. дело №1/2016 г., и двете по описа на Административен съд - Търговище, са неоснователни.
Действително предмет на оспорване и по двете дела е заповед № 21/04.06.2015 г. на кмета на [населено място]. В производството по адм. дело № 85/ 2015 г. на Административен съд - Търговище жалбоподателят Кооперация „[ЮЛ]“ не е могъл да обоснове правния си интерес от обжалване на заповедта, тъй като не е представил доказателства, които да удостоверят, че същият е собственик или ползвател на земеделски имоти, чиито площи са в обхвата на пространствената изолация по заповед № 21/04.06.2015 г. за стопанската 2016 г. Поради това с определение № 187/24.09.2015 г. по адм. дело № 85/2015 г. на Административен съд - Търговище, потвърдено с определение № 12983/02.12.2015 г. по адм. дело №12938/2015 г. на Върховен административен съд, второ отделение, жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Тъй като спорът не е приключил с влязло в сила решение, в случая не е налице хипотезата на чл. 159, т. 6 АПК.
С подаването на нова жалба против заповед № 21/04.06.2015 г., по която е образувано адм. дело № 1/2016 г. на Административен съд - Търговище, Кооперация „[ЮЛ]“ представя нови доказателства - заповед № РД-05-2378-18/30.09.2015 г. на директора ОД „Земеделие“- гр. Т., с която е определено ползването на имотите по постигнатото доброволно споразумение за разпределяне на масивите за ползване, изготвено на основание чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ за землището на [населено място] за стопанската 2015/2016 г. Претендира се обявяването на нищожността на процесния административен акт. Както е посочил касаторът, възможността да се изследва законосъобразността на заповед № 21/04.06.2015 г. е преклудирана с оглед изтичането на сроковете по чл. 149, ал. 1 АПК, но пред административния съд не са били налице пречки да разгледа искането за обявяване на нищожността на акта, поради следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 149, ал. 5 АПК, административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Процесният случай не попада в хипотезата на чл. 177, ал. 3 АПК, тъй като съдебният контрол в предходното производство не е завършил с решение, отхвърлящо оспорването срещу заповед № 21/04.06.2015 г. С представянето на заповед № РД-05-2378-18/30.09.2015 г. се констатира, че пространствената изолация, определена със заповед № 21/04.06.2015 г., засяга частично масив № 12 и изцяло масиви № 17, 32, и 81 в землището на [населено място], разпределени за ползване от Кооперация „[ЮЛ]“, т. е жалбоподателят в производството по дело №1/2016 г. на Административен съд - Търговище е доказал, че процесната заповед рефлектира неблагоприятно в правна му сфера. АПК не предвижда възприетия в ГПК институт на преклузия на доказателствата. Несвоевременното представяне на заповед № РД-05-2378-18/30.09.2015 г. има за последица погасяване на правото за обжалване на заповед № 21/04.06.2015 г. по отношение на нейната незаконосъобразност, но не погасява правото за оспорване с искане за обявяване на нищожност на административния акт, тъй като същото не е обвързано със срок.
Административният съд обаче е стигнал до неправилен извод, че Кооперация „[ЮЛ]“ е обосновала правен интерес за прогласяване на нищожността на цялата заповед № 21/04.06.2015 г. Видно от съдържанието й, с нея се определя пространствена изолация както за масиви в [населено място], така и за масиви в [населено място], [населено място] и в [населено място]. По отношение на последните три села Кооперация „[ЮЛ]“ не е представила доказателства и не твърди, че е собственик или ползвател на земеделски имоти, чиито площи са в обхвата на пространствената изолация. Правният интерес следва да е налице и при нищожна, и при унищожаема заповед. При положение, че кооперацията не е установила свои права на ползвател/собственик върху площи в [населено място], [населено място] и в [населено място], които да се засягат от определената със заповедта пространствена изолация, за нея липсва правен интерес от обявяването на нищожност на тази част на акта и е следвало първоинстанционната жалба срещу заповед № 21/04.06.2015 г. да се остави без разглеждане по отношение на площите, обхванати от пространствена изолация в селата Б., А. и Ч.. С приемането на същата за разглеждане в цялост и решаване на спора, е постановен недопустим съдебен акт, който подлежи на обезсилване в посочената част.
Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила в частта, в която съдът е обявил за нищожна заповед № 21/04.06.2015 г. на кмета [населено място] в частта по отношение на пространствената изолация в [населено място]. Административният съд законосъобразно е приел, че за кмета на [населено място] липсва компетентност да се произнесе относно пространствената изолация на площи в [населено място]. Кметът на [населено място] има правомощия по чл. 46 ЗМСМА само на територията на кметството. По делото няма данни и от касатора не се твърди да са му възлагани функции с предмет на действие в [населено място]. Като се е разпоредил относно пространствената изолация на площи извън териториалния обхват на представителната му власт, кметът на [населено място] е постановил един нищожен акт, който не поражда правни последици.
При този изход на спора искането на кмета на [населено място] за присъждане на разноски за двете инстанции е неоснователно, тъй като не са представени доказателства за извършването им.
Кооперация „[ЮЛ]“ и [фирма] също не представят доказателства за направени разноски в касационното производство, поради което такива не им се дължат.
Предвид представените в първоинстанционното производство доказателства от Кооперация „[ЮЛ]“ и [фирма] за извършени разноски в размер съответно на 310 лв и 500 лв, съобразно уважената част на жалбата и след компенсация, Кооперация „[ЮЛ]“ следва да заплати на [фирма] разноски в размер на 297,50 лв, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 55 от 02.06.2016 г., постановено по адм. дело № 1/2016 г. по описа на Административен съд – Търговище в частта, с която е обявена нищожността на заповед № 21/04.06.2015 г. на кмета на [населено място], за определяне на пространствената изолация за стопанската 2016 г. за масиви № 13 и №14 в землището на [населено място], масиви №№ 64, 65, 66, 67, 70 и 71 в землището на [населено място] и масив № 20 в землището на [населено място], както и в частта за присъждане на разноски в полза на Кооперация „[ЮЛ]“ в размер на 310 лева и прекратява производството по делото в тези части.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 55 от 02.06.2016 г., постановено по адм. дело № 1/2016 г. по описа на Административен съд – Търговище в останалата част, с която е обявена нищожността на заповед № 21/04.06.2015 г. на кмета на [населено място], за определяне на пространствената изолация за стопанската 2016 г. за масиви № № 14,15, 17 и 18, за землището на [населено място].
ОСЪЖДА Кооперация „[ЮЛ]“ да заплати на [фирма] разноски в размер на 297,50 (двеста деветдесет и седем лева и петдесет стотинки). Решението не подлежи на обжалване.