Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез процесуален представител, срещу решение № 75 от 05.01.2016г., постановено по адм. д. № 5382 от 2015 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за прихващане или възстановяване № П-29002915013206-004-001/12.02.2015г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП гр. С., в частта му, в която е потвърден с Решение № 642/30.04.2015г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. С. при ЦУ на НАП.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съображения, които съдът квалифицира като такива за необоснованост, съществено процесуално нарушение и противоречие с материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът изтъква, че съдът не е обсъдил възраженията му срещу АПВ и не е изложил самостоятелни мотиви. Твърди, че задълженията му са неправилно изчислени. Изтъква, че не е извършвал доброволно плащане на сумата от 120425,66 лв, както и че такова задължение не му е установявано по предвидения в закона ред, нито е правилно изчислено. Поддържа, че отстъпката от 1000лв на основание чл. 92, ал.5 ЗКПО, призната от ОДОП, води до намаляване на задълженията на дружеството и следвало да бъде взета предвид. Касаторът твърди, че е погасил всички декларирани и изискуеми задължения за процесния период. Оспорва извършеното прихващане на сумата от 10241, 89 лв. Счита, че състоянието на данъчно-осигурителната му сметка е следвало да бъде взето предвид към датата на издаване на АПВ, а не към датата на подаване на искането за прихващане. Поради тези съображения, подробно развити в жалбата, моли за отмяна на решението и АПВ в оспорваната му част. Претендира разноски.

Ответникът - директорът на дирекция „ОДОП“, гр. С. при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба.Прави възражение за прекомерност на...