Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 КСО.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. К., против решение № 47/07.03.2016 г., постановено по адм. дело № 357/2015 г. по описа на Административен съд гр. К., с което е отменено решение № 2153-09-14/12.10.2015 г. на директора на ТП на НОИ - Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № 6111212900 от 27.07.2015 г., на длъжностно лице по "Пенсионно осигуряване" /ПО/, преписката е върната на административния орган за ново произнасяне и е осъдил ТП на НОИ - Кюстендил да заплати на С. П. А. гр. [населено място], разноски по делото в размер на 380 лева. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствните правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че осигурителният стаж след 01.01.1997 г. задължително се отчита при определяне размера на пенсията и затова невнасянето на осигурителни вноски за част от този период е основание пенсията да бъде определена в минимален размер, моли решението да бъде отменено.

Ответникът по касационната жалба – С. П. А. от гр. [населено място], чрез пълномощника адв. С. М изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни съображения за правилност на съдебното решение в писмен отговор. Претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като обсъди доказателствата по делото...