Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на упълномощено от директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Красно село към Агенция за социално подпомагане длъжностно лице срещу решение № 5983/28.09.2016г., постановено по адм. дело №5019/2016г. по описа на Административен съд София – град. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата.

Ответникът – В. Б. М. не ангажира становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

С процесния съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя, по жалбата на В. Б. М., заповед № 569/ 18.11.2014г., издадена от упълномощено от директора на Дирекция ”Социално подпомагане” - Красно село длъжностно лице, потвърдена с Решение № РД-01-12/ 06.01.2015г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ София – град и изпраща административната преписка на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл.209, т. 3 АПК.

От административната преписка се установява, че М. е подала молба-декларация вх. № СП-502-569 от 27.10.2014 г. за отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия. Като постоянен адрес и такъв по регистрация е посочила [населено място], [улица], [адрес], които данни отговарят на справката от 29.10. 2014 г. от НБД - Население, съдържаща се по преписката.

На 30.10.2014 г. и на 05.11.2014 г., органите по социално подпомагане са посетили посочения адрес и след като лицето не е открито, са поставени съобщения за необходимост от явяване в Дирекция "Социално подпомагане-Красно село", но М. не е сторила дължимото. Освен това от административната преписка се установява, че сем. М. са били настанени в общинско жилище в [населено място],[жк], [жилищен адрес] но от 21.06.2013 г. владението е иззето от тях.

От изложеното се налага извода за спазена процедура по чл. 27, ал. 2, 3 и 4 ППЗСП и невъзможност за извършване на социална анкета, поради отсъствие на лицето и семейството от заявения в молбата-декларация адрес и неявяването на М. за справки в Дирекцията. В случая не става дума за временно отсъствие, а за напускане на адреса в [населено място], [улица], [адрес] от лицето в частност и на сем. М., като съжителстващи лица, което е установено от органите по социално подпомагане.

Условията и редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон е регламентиран с Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г., издадена от министъра на труда и социалната политика, обн., ДВ, бр. 49 от 27.05.2008 г. (Наредбата). Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от цитираната наредба сочи, че лицата и семействата трябва да подадат молба-декларация в дирекциите "Социално подпомагане" по постоянен адрес, а не по такъв, който вече са напуснали. Текстът на чл. 4, ал. 3 от Наредбата изрично изисква извършването на социална анкета и изготвянето на социален доклад по чл. 27 ППЗСП, съдържащ мотивирано предложение за отпускане или отказ на целева помощ.

Съгласно чл. 27, ал. 7 във вр. с ал. 1, 2 ППЗСП, въз основа на извършената социална анкета в дома на лицето или семейството по постоянен адрес, социалният работник прави предложение за отпускане или отказ на помощта. Според § 1, т. 11 ДР на ЗСП, социалната анкета е дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане, извършена от социални работници в Дирекция "Социално подпомагане", която се изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация. В тази връзка правно ирелевантно е обстоятелството, че М. е посочила в молбата-декларация номер на мобилен телефон, защото социалната анкета не се извършва по телефона.

Без социална анкета, извършена в дома на кандидатстващото за целева помощ за отопление лице не може да се извърши преценка ползва ли то именно такава енергия за отопление, както и с колко лица реално съжителства. Последното е от значение за определяне на диференцирания минимален доход за отопление по нормативно регламентираните критерии на чл. 2, ал. 4 от Наредбата. Не могат да бъдат проверени и допълнителните критерии по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Правилник за прилагане на ЗСП (ЗАКОН ЗЗД СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ), приложими относно отпускането на целеви помощи за отопление по силата на препращащата разпоредба на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г.

Съгласно чл. 27, ал. 5 ППЗСП, ако в срока по ал. 4 лицето не се яви за справка в дирекция "Социално подпомагане", социалният работник прави мотивирано предложение за отказ поради невъзможност за извършване на социална анкета.

В случая става дума за лице, което е декларирало пред органите по социално подпомагане адрес, на който реално не живее от 2009 г., няма актуална адресна регистрация и не осъществява съдействие за провеждането на социални анкети.

Предвид така изложената фактическа обстановка и нормативна уредба на спорните правоотношения, постановеният със заповед № 569 от 18.11.2014 г. на упълномощено длъжностно лице от директора на дирекция "Социално подпомагане - Красно село" - [населено място], отказ за отпускане на целева помощ за отопление на В. М. за отоплителен сезон 2014/2015 г., е законосъобразен.

Съдът е стигнал до други фактически и правни изводи, поради неправилна преценка на доказателствата, с оглед релевантността им към спорните правоотношения и е допуснал неправилно приложение на материалния закон. Ето защо постановеното решение подлежи на отмяна.

Делото е изяснено от фактическа страна, което позволява решаване на спора по същество. Предвид изложените в тези мотиви съображения се приема, че оспореният административен акт е правилен и законосъобразен, а подадената срещу него жалба на В. Б. М. - неоснователна.

Касационният жалбоподател не е поискал присъждане на разноски по делото, поради което съдът не се произнася по този въпрос.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5983/28.09.2016г., постановено по адм. дело №5019/2016г. по описа на Административен съд София – град И В. Н. П.:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Б. М. от [населено място] срещу заповед № 569/18.11.2014г., издадена от упълномощено от директора на Дирекция ”Социално подпомагане” - Красно село длъжностно лице, потвърдена с Решение № РД-01-12/ 06.01.2015г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ София – град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.