Образувано е по касационна жалба, подадена от В. В. Ч. и М. И. М. срещу Решение № 4183 от 16.06.2016 г., постановено по адм. дело № 3262/2016 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № РД-15-048 от 24.02.2016 г. на областния управител на област С., като неоснователна и са осъдени да заплатят съдебни и деловодни разноски в размер на 300 лева. В жалбата се мотивират съображения за неправилност на съдебния акт на основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество.

Ответната страна – Областният управител на О. С, чрез пълномощника си юрк.. Т, в отговора си и в открито съдебно заседание, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е Заповед № РД-15-048 от 24.02.2016 г., издадена от областния управител на област С., на осн. чл. 80, ал. 1 от ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗДС), с която е разпоредено изземването на недвижим имот – апартамент № 6 със застроена площ от 91.40 кв. м, находящ се в [населено място], район „В.“, м. „Ц.“, кв. [номер] по плана на [населено място], УПИ [номер] , в сградата на [улица], ет. [номер]

– в ляво, от който 5/8 ид. части са частна държавна собственост, съгласно съставения и надлежно вписан в Службата по вписванията АЧДС № 06299 от 17.07.2007 г. поради това, че го държат „без правно основание“.

За да отхвърли, като неоснователна жалбата, съдът е приел оспорвания административен акт за издаден от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на административно-процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон.

Решението е неправилно. Постановено е в противоречие с материалния закон, поради което ще следва да се отмени, а спорът – да се реши по същество на базата на събраните доказателства.

Съдът е установил правилно фактическата обстановка по делото.

От анализа на относимите доказателства се установява, че със Заповед № РД-58-18 от 20.03.2001 г., издадена от Кмета на Столична община, район „В.“ (л. 67 от АД № 3262/2016 г. на АССГ) тричленното семейство на В. В. Ч. е настанено, на осн. чл. 43 от ЗОС (ЗАКОН ЗЗД ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗОбС) в две стаи, преходен хол, кухня и сервизни помещения на [улица], ет. [номер]

. В мотивите на заповедта е посочен „Протокол № 23 от 28.12.2000 г. на Жил. комисия, утвърден от Кмета на район „В.“, карт. № НН0861/94 год. И № НН 0947/94 с опр. 1-ва група по чл. 9 от ННОЖ, вкл. в ок. списък по чл. 14 от ППЗОС за 2000 год., лична молба № ЖН-94-Н-39 от 28.09.2000 г. с декларация за ремонт на жилището“.

Въз основа на заповедта е сключен безсрочен договор за наем между наемодателя - Кмета на СО, район „В.“ и В. Ч. – наемател, с дата 20.03.2001 г. (л. 188 от АД № 3262/2016 г. на АССГ). В раздел ІV на договора са предвидени условията за неговото прекратяване.

На 21.03.2001 г. е съставен протокол за въвод във владение на семейството в недвижимия имот и протокол – опис за неговото състояние (64 и л. 65 от АД № 3262/2016 г. на АССГ).

По делото са представени два акта за частна държавна собственост:

- № 03417 от 16.06.2003 г., съставен на осн. чл. 68, ал. 1 ЗДС вр. чл. 147, т. 6 ППЗДС (л.70-71 от АД № 3262/2016 г. на АССГ), съгласно който държавата е в съсобственост с дял от 45.5 % ид. части от масивната сграда, застроена на площ от 180 кв. м, застроена на площ от 180 кв. м, състояща се от сутерен с площ от около 155 кв. м, партер с магазини, три жилищни етажа и тавански етаж с площ около 77 кв. м с 87. 5 % ид. части от мястото, цялото с площ от 249 кв. м, представляващо УПИ [номер] , кв. [номер]

, м. „Ц.“, съгл. ПУП, утвърден със заповед № 573 от 31.10.1974 г. и

- № 06299 от 17.07.2007 г., съставен на осн. чл. 68, ал. 1 и чл. 3, т. 5 ЗДС вр. чл. 103 и чл. 104 ППЗДС (л.68-69 от АД № 3262/2016 г. на АССГ), вписан в Службата по вписванията на 20.07.2007 г., съгласно който държавата е собственик на 5/8 ид. части от ап. № 6 на четвъртия етаж в ляво, целият застроен на площ от 91.40 кв. м, състоящ се от три стаи, кухня-столова, дрешник и сервизни помещения, заедно с прилежащото на апартамента мазе и с 10.24 % ид. части от общите части на сградата и мястото, съставляващо УПИ

[номер]

от кв.

[номер]

по плана на [населено място], м. „Ц.“ при съсобственици – наследниците на М. (М.) Х. Ф. с 1/8 ид. част и наследниците на Л. Х. А. – ј ид. част,

И в двата акта изрично са посочени по-рано съставени актове – АДС № 2444-ІІІр. от 01.10.1949 г.; АДС № 4521/2446 от 13.02.1950 г.; АДС № 5953/2445-ІІІр. от 08.10.1954 г. на район „В.“.

С писмо № РД-94-ЗДОИ-1/2/ от 31.08.2009 г. на кмета на район „В.“ /л.48 от АД № 3262/2016 г. на АССГ) В. Ч. и М. М. са уведомени, че на 06.01.2004 г. наемните досиета на наемателите, ползващи държавния недвижим имот на адрес [улица] са изпратени на областния управител на област С. и „ … От тази дата наемните отношения с район „В.“ са прекратени …“ като е необходимо да се явят лично в Областната администрация за сключване на наемен договор.

Със заповед № РД-15-048 от 24.02.2016 г. на областния управител на област С., на основание чл. 80, ал. 1 ЗДС, е постановено изземване от В. Ч., М. М., Р. К., Б. К. и И. М. на 5/8 идеални части от недвижим имот - частна държавна собственост, представляващ апартамент № 6, целият със застроена площ от 91.40 кв. м, намиращ се в [населено място], район „В.“ м. „Ц.“, кв.

[номер]

по плана на [населено място], УПИ

[номер]

, в сградата на [улица], ет.

[номер]

, поради това, че същият се държи без правно основание.

Няма данни на коя дата актът е бил връчен на адресатите, но е обжалван пред съда с жалба вх. № 94ВВ/41/10, депозирана на 17.03.2016 г., която съдържа искане за спиране изпълнението на административния акт. С Определение № 1696 от 24.03.2016 г., постановено по образуваното адм. дело № 3114/2016 г. от АССГ искането е било оставено без разглеждане поради това, че на 08.03.2016 г. имотът е бил иззет въз основа на допуснатото по закон предварително изпълнение (л.81-84 от АД № 3262/2016 г. на АССГ) и производството по делото е прекратено в тази част.

При тази фактическа установеност оспорваният административен акт е незаконосъобразен.

1. Разделение на собствеността на държавна и общинска е налице след 01.06.1996 г., когато са влезли в сила Законът за общинската и Законът за държавната собственост. Съгласно чл. 5 на посочените закони общината, респ. държавата, установяват възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху недвижими имоти със съответните актове – за общинска и за държавна собственост, които, ако са съставени по посочения в закона ред, са официални документи, на които не е придадено правопораждащо действие. Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗОбС (в редакцията на текста при приемането на закона – ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 г.): „Актуването на имотите, които са общинска собственост към датата на влизането на закона в сила, се извършва в шестмесечен срок от същата дата.

2. Към датата на издаване на заповед № РД-58-18 от 20.03.2001 г. за процесния имот е наличен АДС № 5953/2445-ІІІр. от 08.10.1954 г. на Сталински РНС (сега р-н „В.“), съставен въз основа на АДС № 4521/2446 от 13.02.1950 г. и АДС № 2444-ІІІ р. от 01.10.1949 г. Друг акт, след влизане в сила на ЗОбС не е бил съставен и не е представен по делото.

Посочената заповед е издадена на правно основание чл. 43 ЗОбС. Съгласно ал. 1 на същия, в действащата редакция (ДВ, бр.26 от 29.03.2000 г.), в жилищата за отдаване под наем се настаняват нуждаещи се от жилище български граждани, чиято жилищна нужда се установява при условия и по ред, определени с Правилник за прилагане на закона. От мотивите на акта е видно, че тричленното семейство на В. Ч. е било настанено именно поради установена по съответния ред крайна жилищна нужда.

Заповедта за настаняване не е била оспорена, влязла е в сила и е породила правните си последици – въз основа на нея е сключен наемен договор без определен срок на действие.

3. На 16.06.2003 г. за процесния имот е съставен Акт за частна държавна собственост, на осн. чл. 68, ал. 1 ЗДС вр. чл. 147, т. 6 ППЗДС.

Валидно сключеният, въз основа на влязъл в сила индивидуален административен акт, наемен договор не е бил прекратен по установения, към този момент, в закона ред.

„Трансформирането“, „предаването“ и т. н. на собствеността от общинска в държавна не отменя автоматично действието на валидния административен акт въз основа на който е сключен и валиден договор за наем. След като са възникнали законово регламентирани предпоставки за неговото прекратяване, както твърди административния орган, то прекратяването е следвало да стане с нарочен акт на материално компетентния административен орган.

В случая акт, с който да е отменена Заповед № РД-58-18 от 20.03.2001 г. или друг, с който да е прекратено действието на договора за наем не е налице. Приложеното по делото писмо рег. № РД-94-ЗДОИ-1/2/ от 31.08.2009 г., с което кметът на община „В.“ уведомява В. Ч. и М. М., че считано от 06.01.2004 г. наемните отношения с р-н „В.“ „са прекратени“ не представлява акт, издаден в изпълнение на законово регламентираната процедура по прекратяване на действащ и валиден наемен договор.

4. При това положение годното правно основание, на което В. Ч. държи процесния имот, не е отпаднало. То продължава да съществува в правния мир, поради което не са налице законово изискуемите предпоставки на чл. 80 ЗДС за изземването на имота.

При така изложените мотиви оспорваният административен акт, като незаконосъобразен, ще следва да се отмени.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 4183 от 16.06.2016 г., постановено по адм. дело № 3262/2016 г. от Административен съд София-град и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Заповед № РД-15-048 от 24.02.2016 г., издадена от Областния управител на област С..

Решението е окончателно.