Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) срещу решение № 6377/21.10.2016 г. по адм. дело № 730/2016 г. по описа на Административен съд – София град в частта му, в която ГДИН е осъдена да заплати на И. Х. И. 50 / петдесет / лв обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за периода : 28.03.2015 г. -01.04.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Този касационен жалбоподател твърди неправилност на решението в обжалваната от него част като постановено при липса на относими доказателства, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Моли решението в осъдителната му част да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли исковата претенция на И. срещу ГДИН изцяло.

Срещу същото съдебно решение, но в частта му, в която искът на И. Х. И. срещу ГДИН за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, резултат от лошите битови условия в Затвора – Варна и ЗО“Кремиковци“ и от лошото медицинско лечениe за периода : 28.03.2015 г. -19.01.2016 г. е отхвърлена за разликата над присъдената сума от 50 лв до пълния претендиран размер на главницата- 135 135 лв, е предявена касационна жалба и от затворника И. Х. И.. Този касатор твърди неправилност на решението в отхвърлителната му част като постановено в несъответствие със събраните доказателства и в противоречие с материалния закон.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател ГДИН не изпраща представител и не депозира писмени бележки по същество.

Касационният жалбоподател И. Х. И., редовно призован, се явява лично и с адв.. И, която оспорва касационната жалба на ГДИН, поддържа предявената от И. касационна жалба, а по същество развива съображения за правилност на съдебното решение в осъдителната му част и неправилност на същото в отхвърлителната му част.

Представителят на Върховната административна прокуратура поддържа заключение за основателност на касационната жалба на ГДИН и неоснователност на касационната жалба на И..

Върховният административен съд, трето отделение намира касационните жалби за допустими като предявени от надлежни страни, за които решението в атакуваните му части е неблагоприятно за всеки един от касаторите и в срока по чл.211 от АПК.

Административен съд – София град е сезиран с иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 135 135 лв, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, предявен от И. Х. И., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗО“Кремиковци“, срещу ГД“Изпълнение на наказанията“-София. Сумата се претендира за претърпени от И. неимуществени вреди, причинени му от незаконосъобразните фактически действия и бездействия на затворническата администрация на Затвора – Варна и ЗО“Кремиковци“ към Софийския затвор за периода: 28.03.2015 г. до датата на предявяване на иска – 19.01.2016 г. Ищецът посочва фактическите основания, от които претендира вредите, в две основни групи – вреди, претърпени от лошите битови условия в двете места за лишаване от свобода и вреди, причинени от липсата на или лошото и забавено медицинско обслужване на ищеца. Оплакванията на И. за лоши битови условя се изразяват в следното :липса на постоянен достъп до тоалетна и течаща вода в затвора – Варна, недостатъчна жилищна площ, необезопасено качване и слизане от леглата на втория етаж, недостатъчна осветеност на помещенията, липса на достъп до пералните помещения в затворническото общежитие, недостатъчно уплътняване на прозоречните отвори и навлизане на студен въздух в килиите, отопление с некачествени въглища, отделящи вредни газове, липса на прозорец в санитарното помещение, липса на климатизация, липса на топла вода. По отношение медицинското обслужване ищецът твърди, че същото и в двете пенетенциарни заведения не отговаря на изискванията на чл.128 и сл. от ЗИНЗС, осигурява се след предварително записване по график, а не при нужда, не отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от ЗИНЗС.

С обжалваното решение, съдът е осъдил ГДИН да заплати на ищеца на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, сумата от 50 лв. обезщетение за неимуществени вреди за периода : 28.03.2015г. – 01.04.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане и е отхвърлил исковата претенция за разликата от присъдения до пълния предявен размер на главницата – 135 135 лв. като неоснователен и недоказан.

За да постанови своето решение в осъдителната му част, съдът е приел за доказано по делото твърдението на ищеца за липса на санитарен възел в килията на Затвора –Варна, в която И. е бил настанен за времето от 28.03.2015г. до 01.04.2015г. включително. Административният съд е заключил, че в продължение на пет нощи ищецът е бил поставен в условия на нечовешко и унизително отношение, изразяващо се в необходимостта да подтиска физиологичните си нужди и/или да ги облекчава в кофа в присъствието на други затворници, което е преценено като уронващо човешкото му достойнство по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС обстоятелство.

При съобразяване на ефекта от тези условия върху ищеца, както и периода на изтърпяване на наказанието в помещение без санитарен възел – 5 денонощия, съдът е намерил, че ограниченията, които е принуден да търпи ищецът, надвишават неизбежното ниво на страдания, присъщо на престоя в местата за лишаване от свобода и надхвърлят прага на строгост по см. на чл.3 от ЕКПЧОС Поради горното и съобразявайки се с указанията на ЕСПЧ по делото Шахънов срещу България за недопускане на формалистичен подход към изискванията за доказване на неимуществените вреди, АССГ е приел за доказани твърденията на ищеца за преживян дискомфорт и потъпкване на човешкото достойнство. По отношение претендирания размер на обезщетението, съдът е приел, че искът е основателен до размера от 50 лева, определен като справедлив по смисъла на чл.52 ЗЗД. Съдът е съобразил периода от 5 денонощия, през който ищецът е пребивавал при посочените условия, както и обстоятелството, че нарушението на чл.3 ЕКПЧОСе прекратено чрез превеждането на ищеца в Затворническо общежитие „Кремиковци“ (ЗО „Кремиковци“). Преценката на съда е била обусловена и от липсата на доказателства за влошаване на физическото и психично здраве на ищеца в резултат от пребиваването му при тези условия. При произнасянето си, съдът е отчел и практиката на ВАС по сходен казус, отразена в решението по адм. дело № 3548/2015 г.

За да отхвърли исковата претенция на И. И. по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за сумата над 50 лв до пълния й предявен размер от 135 135 лв, съдът е заключил, че за периода на пребиваването на И. в Затвора – Варна и в затворническото общежитие „Кремиковци” към Софийския затвор не се доказва наличието на незаконосъобразните бездействия на затворническата администрация да осигури на И. нормални битови условия / извън постоянния достъп до санитарен възел и облекчаване в кофа/, както и да му осигури достъп до качествено и адекватно медицинско обслужване.

По отношение на достъпа до медицинско обслужване за периода 28.03.2015 – 01.04.2015 г. в затвора Варна е прието, че не се констатира нарушение на правилата, съдържащи се в чл.12, ал.1 от издадената въз основа на законовата делегация по чл.128, ал.3 ЗИНЗС Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, според които приемът в медицинския център към затвора се извършва по график, утвърден от началника на затвора. Установено е, че оплакванията на И. от главоболие, предизвикано от повишено артериално налягане, са отразени от служителите при затвора Варна и са му предоставени съответни медикаменти.

Съдът е приел за недоказани твърденията на ищеца относно незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията във връзка с битово-хигиенните условия по време на престоя на ищеца в ЗО „Кремиковци“ за периода 02.04.2015 - 19.01.2016 г. и във връзка с медицинското му обслужване в ЗО „Кремиковци“.

По отношение на достъпа до медицински грижи административният съд е заключил, че оплакванията на ищеца за болки в костите на пръстите на ръцете не са регистрирани пред медицинските специалисти - от една страна, а от друга – налице са неоспорени от ищеца доказателства (писмо № 4873/29.09.2016 г. на началника на затвора София и медицинска справка, изготвена от д-р. Т), удостоверяващи обстоятелството, че всяка негова нужда от здравна грижа е била регистрирана по съответния ред и И. е получил своевременно и пълно медицинско обслужване. Отделно от гореизложеното, съдът, базирайки се на представените по делото здравен картон и медицински епикризи на И., е изложил и съображения за това, че твърдяното влошаване на здравословното състояние на ищеца не е в пряка причинно-следствена връзка с условията на живот в ЗО”Кремиковци” през процесния период.

По отношение на хигиенно-битовите условия в ЗО „Кремиковци“, съдът е приел, че съвкупният анализ на писмените доказателства и свидетелските показания по делото не водят до извод за наличие на първата от кумулативно предвидените в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ГДИН за вреди – наличие на незаконосъобразно фактическо бездействие на затворническата администрация да осигури на И. такива условия на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”, които да не нарушават забраната за причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство на ищеца с факта на пребиваването му в ЗО”Кремиковци” или да го поставят в условия, водещи до нечовешко или унизително отношение. Тези изводи са направени при установена разполагаема жилищна площ от 3 кв. м. на настанените в помещението лица, при ползване на двуетажни легла и при практика на първото ниво на леглата да се настаняват възрастни, болни затворници или такива с наднормено тегло. Позовавайки се на представената по делото докладна записка на инспектор „Социална дейност и възпитателна работа М. и анализирайки събраните от него свидетелски показания, съдът е приел, че твърденията на ищеца за наличие на унизителни и нечовешки хигиенно-битови условия в затвора са недоказани. Решението е частично правилно.

1. По касационната жалба на ГД”Изпълнение на наказанията „- С. К. жалба на ГДИН е неоснователна.

Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от АССГ съображения за причините, поради които приема за доказани твърденията на ищеца за настаняването му в помещение в Затвора – Варна без постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, както и обстоятелството, че този факт и необходимостта лишеният от свобода да облекчава физиологичните си нужди в кофа в присъствието на други затворници съставлява унижаване на човешкото му достойнство в степен, надвишаваща пределите на строгостта на наложеното му наказание по см. на чл. 3 от ЕКПЧОС

Неоснователни са възраженията на ГДИН, че краткостта на престоя на И. в килия без санитарен възел - само 5 денонощия, изключва претърпяване на твърдените от него вреди. В този смисъл първоинстанцонният съд правилно се е съобразил с практиката на ВАС (решение № 7220/15.06.2016 г. по адм. дело № 3548/2015 г.) и тази на ЕСПЧ, че периодът от време, в който затворникът е бил поставен в нечовешки условия, е без значение за самото настъпване на вредите. Този период има значение само за определяне на размера на обезщетението. Надвишаването на неизбежното ниво на страдание, присъщо на законосъобразното изтърпяване на наказанието и съставляващо нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС е нетърпимо състояние, необвързано от времевото му проявление. Правилно, с оглед обективните критерии по чл.52 от ЗЗД, административният съд е определил и справедливия размер на обезщетението- 50 лв. 2. По касационната жалба на И. Х. И..

Касационната жалба на И. е частично основателна, а съдебното решение в атакуваната с нея част – частично неправилно.

Основателни са оплакванията на този касатор за неправилност на извода на АССГ за липса на незаконосъобразно фактическо бездействие на администрацията на ЗО”Кремиковци”, изразяващо се в неосигуряване на затворника на минимална жилищна площ от 4 кв. м.,каквото е изискването на ЕКПЧОСи утвърдената практика на ЕСПЧ. Видно от докладна записка на св. М. / л.25 по делото/, безспорно се доказва, че за периода 29.05.2015 г. до датата на предявяване на иска – 19.01.2016 г. И. е бил настанен в ЗО”Кремиковци” в килия средно с още 11-12 затворника, която е с площ от 36 кв. м., т. е. на затворник се пада жилищна площ от максимум 3 кв. м., което е под установения от ЕСПЧ жилищен минимум. Това обстоятелство безспорно е причинило на ищеца негативни емоции, физически и психически дискомфорт, който е в пряка причинно-следствена връзка с бездействието на администрацията да осигури на затворника поне минимално допустимата жилищна площ. Предвид гореизложеното исковата претенция на И. за претърпени от него неимуществени вреди от обстоятелството, че около 7 месеца е бил принуден да обитава килия при условията на пренаселеност, се явява основателна до справедливия размер от 700 лв.

Съдебното решение в отхвърлителната му част за сумата над 700 лв до пълния предявен размер от 135 135 лв е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Неоснователни са доводите на касатора И. за нарушаване правото му на защита при събирането на доказателства по делото във връзка с установяването на здравословното му състояние. Видно от данните по делото, ищецът не е предявявал към съда искания за допускане и събиране на доказателства, които да са свързани с проведено лечение в клиника „Пентаграм“ или установяване на здравословното му състояние и лечение към минал период (очна операция). В тази връзка, процесуалната пасивност на ищеца, а не процесуалното поведение на съда са причина за неустановяването на твърдените факти. Нещо повече, самите възражения са неясни и като относимост към предмета на делото. Въпросната очна операция или неосигуряването на достъп до медицинска помощ във връзка с очното заболяване не е въведено като фактическо основание на исковата претенция.

Правилно АССГ е приел за недоказани твърденията на И. за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на лоши битови условия в двете пенетенциарни заведения, изразяващи се в : необезопасено качване и слизане от леглата на втория етаж, недостатъчна осветеност на помещенията, липса на достъп до пералните помещения в затворническото общежитие, недостатъчно уплътняване на прозоречните отвори и навлизане на студен въздух в килиите, отопление с некачествени въглища, отделящи вредни газове, липса на прозорец в санитарното помещение, липса на климатизация, липса на топла вода, лоша храна и лоша хигиена в столовата и др. нито събраните по делото писмени доказателства, нито разпитаните по делото свидетели установяват било твърдените от И. незаконосъобразни фактически бездействия на затворническата администрация, нито реалното настъпване на вреди за ищеца, нито наличие на пряка причинно-следствена връзка.

По тези съображение съдебното решение следва да бъде отменено частично, като ГДИН бъде осъдена да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер от още 700 лв, а в останалата му част решението следва да бъде оставено в сила.

Страните нямат искания за разноски пред настоящата инстанция, поради което съдът не дължи произнасяне.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 6377/21.10.2016 г. по адм. дело № 730/2016 г. по описа на Административен съд – София град в частта му, в която е отхвърлена исковата претенция на И. Х. И. срещу ГД”Изпълнение на наказанията” за обезщетение за неимуществени вреди за периода 02.04.2015 г. – 19.01.2016 г. за разликата от присъдения размер от 50 лв до размер на 750 лв от общия размер на главницата -135 135 лв и, вместо него, ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА „Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”-София при Министерство на правосъдието да заплати на И. Х. И. 700 / седемстотин/ лв обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за периода 02.04.2015 г. -19.01.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска -19.01.2016 г. до окончателното й изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение 6377/21.10.2016 г. по адм. дело № 730/2016 г. по описа на Административен съд – София град в останалата му част.

Решението е окончателно.