Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал.6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Б. Д. от [населено място], чрез пълномощника си адв. П. Я., против решение № 585 от 18.03.2016 г. на Административен съд, [населено място], постановено по адм. дело № 2192/2015г., с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт № Р-16002414000502-091-001/20.04.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 590 от 22.07.2015 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ – П. при ЦУ на НАП.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост – пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Твърди се, че ревизионният акт е издаден след изтичане на установения в закона срок, че същият не е подписан и че установените с него задължения са погасени по давност. Поддържа се довод за нарушение на чл. 172, ал.1, т.1 ДОПК при преценката на съда по възражението за погасяване по давност на задължения за 2007 г. Според жалбоподателя съдът неправилно е приел, че нормата на чл. 124а ДОПК намира приложение за начислените задължителни осигурителни вноски за 2007 г. По съществото на спора се посочва, че доказателствата по делото не са анализирани в тяхната съвкупност.

Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Алтернативно се поддържа искане за връщане на делото за ново разглеждане от Административен съд – [населено място]. Претендират се разноски по настоящото производство.

Ответникът - директор на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ – П. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Г. А. К.-Д., оспорва касационната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното решение по съображения, изложени в представено...