Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационни жалби на Ю. И., чрез пълномощника му адв.. Г, срещу решение № 1095/22.02.2016 г. постановено по адм. дело № 3709/2015 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлен предявеният от него иск по чл.128, ал. 2 АПК и против решение № 3092 от 05.05.2016 г., постановено по същото дело, с което е отхвърлено искането му за допълване на постановеното по делото решение. Основава неправилността им като постановени в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отмяната им, като се постанови решение по съществото на спора, с което се уважат отправените до съда искания.

О. Мо на правосъдието, чрез пълномощника си по делото взема становище за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваните решения.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и неправилност на обжалваното решение, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 128, ал. 2 АПК.

Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежна страна, за която обжалваните съдебни решения са неблагоприятни, поради което са процесуално допустими.

Производството пред административния съд се е развило по исковата молба на Ю. И., гражданин на Р. Т, против Министерство на правосъдието, с искане да се признае за установено по отношение на ответника, че като лице от български произход не е български гражданин поради лишаването му от българско гражданство с Указ № 1017 от 28.06.1977 г. на Държавния съвет на НРБ. При изложени твърдения за нищожност и незаконосъобразност на административния акт, извежда правния си интерес от предявяване на иск по чл. 128, ал. 2 АПК на предположението, че като лице от български произход ще бъде препятстван да се ползва от облекчената процедура по чл.26, ал.2 от...