Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 13 и сл. от ЗСП (ЗАКОН ЗЗД СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) /ЗСП/.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. К. от гр.[населено място], против решение № 339 от 18.02.2016 г., постановено по адм. д. № 3435/2015 г. по описа на Административен съд - гр. В..
В касационната жалба се твърди, че са допуснати нарушения на материалния закон и съществено нарушение на административно-процесуалните правила. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице хипотезата на чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП, поради наличието на регистрирано еднолично [фирма]. Сочи, че това дружество не развива търговска дейност и не реализира доходи, а презумцията на закона е да се лиши от социална помощ, лице, което реализира доходи. Сочи, че и разпоредбата на чл.9, ал.1 от ППЗСП, регламентира правото на социална помощ на лицата, с минамален доход, който е по-нисък от определения диференциран минимален доход за страната. Позовава се и на Наредба № РД-07,-5/ 16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление на Министъра на труда и социалната политика.
Твърди се, че в нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният съд не коментирал, като порок на административния акт липсата на информация в информационния бюлетин и на интернет страницата на административния орган за необходимостта от обявяване на качеството на търговец. Сочи се, че в сайта на ответника щателно са изброени условията, на които следва да отговаря кандидатът за отпускане на целева помощ за отопление за сезон 2015г.-2016г., но никъде не е посочено, че нямат право да получат такава помощ лицата, които имат регистрирани ЕТ или търговско дружество.
Ответникът – Директор на Дирекция“Социално подпомагане“-Варна, редовно призован не се явява и не се представлява надлежно, поради което и представения отговор на касационната жалба не се приема като отговор, подаден от надлежна страна в процеса. /Отговора е подаден от юрисконсулт П. Т, като пълномощник на Агенцията за социално подпомагане-София/.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което се явява процесуално допустима. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението на съда по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата срещу него за неоснователна.
С решение № 339 от 18.02.2016 г., постановено по адм. д. № 3435/2015 г. по описа на Административен съд - гр. В., съдът е приел, че Заповед №СЗ-Д-Вн-04-1-б/541/02.10.2015г., на Директора на Дирекция "Социално подпомагане” Варна с която е отказано отпускането на целева помощ за отопление за сезон 2015/2016г., на И. К. от гр.[населено място].
Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира, че така постановеното решение е правилно и не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административно-процесуалните правила.
В мотивите към решение № 339 от 18.02.2016 г., постановено по адм. д. № 3435/2015 г. по описа на Административен съд – Варна, правилно е посочено, че Заповед №СЗ-Д-Вн-04-1-6/541/02.10.2015г. е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.32 ал.1 от ППЗСП, доколкото неин издател е Директорът на Дирекция "Социално подпомагане” при община В., в изискуемата от чл.59 ал.1 от АПК писмена форма и със съдържанието изискуемо се от чл.59 ал.2 от АПК.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, обуславящи незаконосъобразност на заповедта. Безспорно установено е, че при извършване на социалната анкета са взети предвид всички констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, за които са събрани доказателства - чрез справка в публичния регистър, представени писмени доказателства със заявлението и отразени в него данни от молителя и заявени устно при срещата му със социалния работник в бюрото на 25.09.2015г.
Административното производство е започнало по инициатива на лицето с подаването на молба - декларация по чл.13 ал.1 от ЗСП от 07.09.2015г. Съгласно чл.13 ал.2 от ЗСП помощите, респ. отказите за отпускането им, се постановяват след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета. Изяснени са всички факти и обстоятелства от значение за случая по смисъла на чл.35 от АПК. Безспорно установено е, че е спазен срока по чл.27 ал.1 от ППЗСП за извършване на социална анкета и изготвяне на социален доклад. Спазено е и изискването на чл.27 ал.2 от ППЗСП – на посоченият постоянен адрес в молбата-заявление на К. в гр.[населено място], на [улица], ет.7, ап.48 е извършено посещение от социалният работник на 18.09.2015г. в 12,30часа и на 24.09.2015г. в 17,30часа, при които жалбоподателят не е установен. Обсъдени са и представените от К. писмени доказателства - епикризи и протокол за изследване от които е видно, че той е бил настанен за лечение през м. август 2015г. и м. октомври 2015г., а не през м. септември 2015г. Видно от отразеното в социалния доклад, част от който е анкетната карта, е че след второто по ред посещение на 24.09.2015г. в 17,30 часа на постоянният адрес на К., е указано в уведомлението да се яви в бюрото за да потвърди, че не живее на посещавания адрес, а на настоящ адрес - СО"С." в имот пл. N [номер]
. Правилно съдът е приел, че е неоснователно твърдението, на жалбоподателя, че извършващият анкетата не е посетил посочения от него постоянен адрес в молбата - заявление в [населено място].
Отказът да се отпусне целевата помощ за отопление е мотивиран с обстоятелството, че жалбоподателя е едноличен собственик на капитала на ТД [фирма] със седалище в гр.[населено място], и е регистриран като търговец по смисъла на ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН). Този факт е правилно установен въз основа на писмената справка от публичния Търговски регистър. Поради тази причина правилно административният орган е приел, че той не отговарят на условието на чл.10 ал.1 т.2 от ППЗСП.
В Наредба №РД-07-05/16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, в чл.2 ал.1 е регламентирано, че право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чиито доход е по-нисък от диференцирания минимален доход за отопление и отговарят на условията на чл.10 и чл.11 от ППЗСП. Съгласно чл.10, ал.1 т.2 от ППЗСП, лицата, които кандидатстват за отпускане на месечна социална помощ, не следва да са регистрирани като еднолични търговци и да не са собственици на капитала на търговско дружество.
Безспорно установено е от първоинстанционният съд, че жалбоподотелят е едноличен собственик на капитала на [фирма] с ЕИК[ЕИК]. Без значение е обстоятелството, че дружество не развива дейност, както е посочено и в ГДД по ЗКПО за 2014г. Факта на съществуването на търговската регистрация на търговско дружество, на което К. е едноличен собственик на капитала изключва за него правото на целева помощ за отопление по чл.2 ал.1 от Наредба №РД-07-05/16.05.2008г., за което е без значение обстоятелството дали дружеството е осъществявало или не търговска дейност, както и причините за това, доколкото за прилагане на чл.10 ал.1 т.2 от ППЗСП е достатъчно съществуването на тази регистрация. От жалбоподателят не се твърди заличаване на [фирма] от търговския регистър. От представените и приети писмените доказателства се установява безспорно, че към датата на депозиране на молбата за отпускане на целевата помощ - 07.09.2015г., към датата на издаване на обжалваната Заповед за отказ и към датата на постановяване на потвърждаващото решение на по-горестоящият административен орган, И. К. е едноличен собственик на капитала на [фирма]-[населено място] с ЕИК 20191547.
Лицата, които са регистрирани като търговци, които са еднолични собственици на капитала на търговски дружества, по силата на законовата уредба са извън кръга на лицата, които имат право на социално подпомагане, независимо от това какъв е месечния им доход и дали търговецът им извършва дейност или не. Поради това като постановил отказ със Заповедта по молбата за подпомагане на К., административният орган правилно приложил ЗСП, ППЗСП и Наредба №РД-07-05/1б.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, в съответствие с целта на законовите им разпоредби.
Безспорно установено е, че в хода на административното производство не е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като правилно са установени релевантните фактите и обстоятелствата от значение за случая. Правото на защита на поискалото отпускане на помощта лице не е засегнато по начин, който да е довел до невярна констатация за обстоятелството, във връзка с което е постановен отказ по молбата му. Както в хода на административното производство, така и в съдебната фаза той е могъл да направи твърденията си за относимите факти и обстоятелства и да ангажира доказателства за тях. Социалната анкета е дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане, която не се изразява само в проверки на място по постоянния адрес, а и в проучване на документация и събиране на информация, което в случая е направено чрез служебна справка в Търговския регистър и събиране на информация от справки в службата по вписвания и др. органи, както и данни от съседи и др.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че атакуваната заповед е съобразена с изискванията на материалния закон. За да откаже исканата целева помощ за отопление за сезон 2015-2016 г., административният орган е приел, че право на целева помощ за отопление имат лицата, които отговарят и на условията по чл.13 и чл.11 от ППЗСП, както и с изискването на чл.10 ал.1, т.2 - лицето претендиращо социална помощ да не е регистрирано като едноличен търговец и да не е собственик на капитала на търговско дружество.
При формулирането на цитираната разпоредба, законодателят е отдал значение на факта на регистрацията, а не на извършването на дейност от тази фирма и съответните приходи, които биха могли да се получат от нея.
По изложените съображения, правилно първоинстанционният съд с атакуваното решение № 339 от 18.02.2016 г., постановено по адм. д. № 3435/2015г., по описа на Административен съд – Варна е отхвърлил жалбата против Заповед №СЗ-Д-Вн-04-1-6/541/02.10.2015г. на директорът на Дирекция "Социално подпомагане” при О. В, с която е отказано на И. К. да бъде отпусната целева помощ за отопление сезон 2015/2016г., потвърдена със решение №РД-РД-Вн-0-076/03.11.2015г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“-Варна.
По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на решението. Същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Не са претендирани разноски от ответникът по касационната жалба.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 339 от 18.02.2016 г., постановено по адм. д. № 3435/2015г., по описа на Административен съд - Варна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.