Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Апелативна прокуратура – В. Т. срещу решение №116 от 27.05.2016г по гр. дело № 70/2016г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение №218 от 06.11.2015г на Габровски окръжен съд, в частта по присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 4500 лева, по иск на М. П. М. на основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ Въззивният съд е потвърдил отхвърлянето на иска до пълния предявен размер от 60 000 лева и в тази част решението е влязло в сила,

В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата се посочва, че Великотърновски апелативен съд се е произнесъл при противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправен въпрос, следва ли съдът да изложи мотиви за наличието на причинно следствена връзка между вредите и наказателното производство. Изтъква се противоречие на обжалваното решение с указанията по т.3 и т.11 от ТР №3/22.04.2005г по т. д 3/2004г, ОСГК и т.19 от ТР №1/04.01.2001 на ОСГК. Когато се преценява кои вреди са причинени, от съществено значение е как обвинението се е отразило на пострадалия с оглед неговата личност, начин на живот, среда и ценностна система, пряко и непосредствено. Поддържа се, че във въззивното решение липсват мотиви, в което се изразява и противоречието, основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК

Като материалноправен въпрос се поставя определяне на неимуществените вреди във връзка с понятието справедливост, след задължителна преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства и точно прилагане принципа на чл. 52 ЗЗД, Изтъква се противоречие с принципните указания по т. ІІ от ППВС №4/1968г., поради несъответствие на присъденото обезщетение от 4500 лева с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

Отговор не е постъпил.

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на Прокуратурата на РБ,

Изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК не посочва конкретен въпрос, разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителни указания по т.3 и т.11 от ТР №3/22.04.2005г по т. д 3/2004г, ОСГК и т.19 от ТР №1/04.01.2001г на ОСГК. Не е изтъкнато кое обстоятелство въззивният съд е следвало да обсъди в мотивите си при прилагане критерия на чл. 52 ЗЗД, а не е обсъдил. Преформулира се оплакването, че липсват мотиви по отношение на причинната връзка, макар в решението мотиви да се съдържат. В тях ( на стр. 5, 6 от въззивнвото решение ) са обсъдени фактите и връзките между фактите Обсъдени и мотивирано приети за неоснователни са част от доводите и оплакванията на Прокуратурата като въззивен жалбоподател - за липса на причинна връзка включително.Част от доводите на Прокуратурата за недоказаност на определение обстоятелства - като влошено здравословно състояние, възприемане действията на К. като вредоносни, медийното разгласяване при конкретните обстоятелства са възприети от съда и обсъдени ( на стр.7 от въззивнвото решение), като е изтъкната липсата на причинна връзка по отношение на някои от претендираните вреди.

Тези съображения представляват мотиви, обусловили конкретния размер на обезщетението при частично уважаване на иска. Решението е в съответствие с указанията по т.3 и т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК, а доводите на Прокуратурата за противоречие със задължителна съдебна практика по поставения въпрос не аргументират основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК. В решението е изтъкнато въз основа на кои доказателства съдът приема, че обезщетение се дължи и следва да бъде определено в конкретно присъдения размер, Съобразени са указанията по т.ІІ от ППВС № 4/1968г с оглед значението, което има тежестта на обвинението и неговата продължителност, възрастта на ищеца, интензитетът на негативните преживявания, Ищецът, тридесет и четири годишен, е бил с чисто съдебно минало, когато са му повдигнати обвиненията в тежки престъпления по чл. 321, ал.3, вр. ал.2 НК и чл. 213а, ал.3 НК, последният е бил задържан за 72 часа в ареста, след което и с мярка за неотклонение „под стража”, повече от три месеца, а наказателното преследване в досъдебна фаза е продължило около три години, до прекратяването му по всички обвинения. Въззивният съд е обсъдил в какво се е изразявало засягането на неимуществената сфера на обвиняемия.

За да бъде конкретен, правният въпрос следва да е свързан с решаващите съображения на съда, да е обуславящ за изхода на делото. В изложението общо е поставен въпрос по прилагане критерия за справедливост, без да е отговорено на това условие, Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики,

Воден от горното, Върховен касационен съд, ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение №116 от 27.05.2016г по гр. дело № 70/2016г. на Великотърновски апелативен съд

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.