№ 72

[населено място], 09.02.2017 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на шести февруари, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 2118 / 2016 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 188 по т. д.№ 195/2016 год. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено решение по т. д.№ 63/2012 год. на Пазарджишки окръжен съд и обявена за недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността на [фирма], на основание чл.647 ал.1 т.6 ТЗ, сключената между същото, в качеството на продавач и [фирма],в качеството на купувач, търговска продажба, обективирана във фактура № 37/29.01.2010 год.,на части от технологична линия - сушилен барабан, валцова мелница и вибро-сито, за сумата от 820 000 лева с ДДС / 684 000 лв. без ДДС /.Касаторът твърди недопустимост, в евентуалност - неправилност на въззивното решение. Недопустимост се извежда от факта на конституиране на трети лица – помагачи на ищеца – кредиторите на несъстоятелността – [фирма] и [фирма], последващо преобразувало се чрез вливане в [фирма] /Италия/, за което страната твърди, че не са били налице процесуални предпоставки, позовавайки се и на последващото изменение на закона – чл.649 ал.1 ТЗ, според който кредиторите на несъстоятелността имат правен интерес да встъпят като съищци или сами да заведат иска по чл.647 ТЗ, в случай на бездействие на синдика на дружеството в несъстоятелност, но не и да встъпят като трети лица - помагачи, тъй като и по отношение на дружеството в несъстоятелност нямат регресни претенции, от значение за които е произнасянето по иска и обвързването им с решаващите...