Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител юрк. М.А., против решение № 39 от 18.04.2016 г., постановено по адм. дело № 214/2015 г. по описа на Административен съд - Търговище, с което, по жалба на [фирма] със седалище [населено място], е отменено Уведомително писмо изх. № 02-250-2600/6096 от 15.10.2015 г. на заместник-изпълнителния директор на държавен фонд "Земеделие"-С. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за отказано финансово подпомагане в размер на 31, 650 лв по подадено заявление за подпомагане от 27.05.2014г. и приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2014 г. за направление Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите, и преписката е върната на касатора за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания.
Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно съдът е приел, че в оспорената част на акта не се съдържат фактически основания за издаването му и излага подробни съображения по приложимите разпоредби на Наредби № 11/06.04.2009г. и №105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол на МЗХ и чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, Твърди и че съдът неправилно кредитирал заключението на вещото лице по назначената техническа експертиза, въпреки че неговият процесуален представител го оспорил. Навежда и довод за неправилна преценка на съда по неговото възражение за прекомерност на разноските в първоинстанционното производство в размер от 900 лева, присъдени в полза [фирма] .Моли ВАС да отмени решението и да остави в сила оспорения акт, или поне да намали размера на присъдените разноски на 300 лева. Прави и възражение за прекомерност на разноските по настоящото производство. В откритото съдебно заседание пред ВАС не изпраща процесуален представител.
Ответникът по касационната жалба - БИМ АГРО" Е. със седалище [населено място], чрез процесуален представител адвокат Й.- в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба като неоснователна, моли съдебното решение да бъде оставено в сила и претендира разноски по настоящото производство.
Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е установил изцяло релевантната фактическа обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел законосъобразен извод за неправилност на оспореното писмо на заместник -изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Намира освен това, че в решението си съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства, като въз основа на тях и заключението на съдебно-техническата експертиза правилно е приел, че административният орган неправилно е определил недопустимата за подпомагане площ, предвид безспорно установеното, че по отношение на декларираните за подпомагане парцели е налице застъпване, което не е отстранено в полза на жалбоподателя, както и че част от парцелите излизат извън допустимата площ за подпомагане.Горното счита, че се потвърждава от заключението на СТЕ, установяващо неправилно определяне на недопустимата площ на част от парцелите, което води до промяна в процента на наддекларираните площи, респ. до противоречие с приложимия Регламент/ЕС/ № 1122/2009 г., поради което правилно съдът е отменил административния акт. Преценява за правилен извода на съда, че в оспорения административен акт липсват мотиви по отношение на кои БЗС е налице неспазване на изискванията за управление, което е довело до ограничаване правото на защита на адресата на УП. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Производството пред административния съд е образувано по жалба на [фирма] със седалище [населено място],против Уведомително писмо изх. № 02-250-2600/6096 от 15.10.2015г. на заместник-изпълнителния директор на държавен фонд "Земеделие"(ДФЗ) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. в частта за отказано финансово подпомагане в размер на 31, 650 лв за наддекларирана /недопустима за подпомагане/ площ от 26, 57 ха. по подадено заявление за подпомагане с У. 25/310514/87523 за кампания 2014 г. за 47 парцела с обща площ 2145, 34 ха, попадащи в землищата на [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място] бряг, [населено място], [населено място] общ. О..
Оспорващият възразил, че обжалваният административен акт -в посочената по-горе част, е опорочен поради неспазване на установената форма, с оглед непосочени в него фактически основания, обуславящи посочения в процесното уведомително писмо извод за наличие на "неспазени базови и други изисквания", освен че имотите не били и индивидуализирани, което съществено затруднило осъществяването на правото на защита срещу него. Твърдял и че дружеството отговаря на всички базови изисквания съгласно Условията за поддържане на земята в добро земеделско състояние включително и екологично, поради което УП противоречало на чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/30.11.2009 г. на Комисията, тъй като неправилно е установена недопустимата за подпомагане площ спрямо общата площ на заявеното. Твърдял и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби - чл. 43, ал. 3 т. 4 от ЗПЗП / тъй като не е заявил за 2014 г. по-големи площи в сравнение с реално ползваните/- отменителни основния по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК.
От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, съдът приел за установено, че административното производство е образувано по подадено от жалбоподателя за 2014 г заявление У. 25/310514/87523 за подпомагане по мярка 214 – АП 24 за 47 парцела - обработваема земя с обща площ 2145, 34 ха и че за района, в който се намират тези парцели има актуално за кампания 2014 г. заснемане, направено от сателит през месец юли 2014 г.,като при определяне на допустимостта на парцелите за подпомагане от ДФЗ по заявлението на жалбоподателя са взети предвид установените площи, измерени като недопустими за подпомагане при извършените административни проверки, както и недопустимите площи от застъпване.
Съдът преценил оспорения административен акт за издаден от компетентен орган – заместник-изпълнителния директор на ДФЗ-РА, в кръга на делегираните му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП.
По отношение на изискването за форма съдът установил, че като фактически основания в табличен вид за мярка 214 "АЕП" в УП е посочено, че при декларирана площ от 2145, 55 ха, приетата за установена площ е 2118, 55 ха, наддекларираната /недопустимата за подпомагане/ е 26,57 ха, като е посочено, че процентът на наддеклариране е 1,25%,съответно оторизираната сума е 735194, 26 лева, т. е. липсват фактическите основания за този отказ, тъй като са посочени само номерата на БЗС-та, по отношение на които ДФЗ счел недопустими за подпомагане площи. От друга страна установил, че в УП като правни основания за определяне на съответните площи като недопустими са посочени : чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП-кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП -при двойно заявени площи застъпванията са неотстранени, и чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. От трета страна констатирал, че в таблицата в колона 7 е обозначена "Площ на парцела с неспазени базови и други изисквания".С оглед на тези констатации досежно процесните парцели съдът извел извод, че в оспореното УП липсват фактически констатации на органа по отношение на кои БЗС е налице неспазване на изискванията за управление и че липсват мотиви - кое от изискванията е приел, че не е спазено и въз основа на кои факти е изведен този извод, както и че е недопустимо едва след издаването на административния акт, и то във фазата на съдебния контрол на този акт той тепърва да бъде допълван-чрез излагане на фактически съображения, както и че липсата им не може да се запълни чрез събиране на доказателства, тъй като по делото липсва предмет на доказване.
Съобразявайки горните обстоятелства и практиката на ВАС съдът приел, че неизлагането на мотиви е съществен порок на акта и винаги е основание за неговата отмяна, тъй като не дава възможност на страните за защита и препятства правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност.
Независимо от този, съдът извел и втори извод, основан на назначената по искане на оспорващия, изслушана и кредитирана като неоспорена по делото съдебно - техническа експертиза, коригирана в съдебно заседание от вещото лице при изслушването му, предвид допуснатите технически грешки, касаещи парцели в [община] и [община]. Оттам извел извод, че административният акт е издаден при неизяснени факти.Същевременно установил, че оспорващото дружество е подало възражение в МЗХ,а после и жалба във ВАС срещу Заповед №РД 46-287/06.03.2015г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014г./л.435 от делото/ за процесните парцели. По тези съображения преценил оспореното Уведомително писмо, в частта на отказа за финансиране за процесните парцели за незаконосъобразно и го отменил в тази част. Упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Постановеното решение е правилно.
Наведеният довод в касационната жалба, че фактическите основания за отказа се установяват от данните по преписката, е неоснователен. Той не намира опора в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Изискването за мотивиране на отказа от финансиране е именно посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде отказа. Правилна е преценката на съда за нарушаване на изискването за форма. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. С оглед изложеното по-горе досежно записванията в оспореното писмо и таблицата към него, основателни са били доводите на жалбоподателя в частта за посочените БЗС, че административният акт не съдържа ясно изложение на фактическите основания, поради наличието на които е издаден отказ за финансово подпомагане, с което съществено е затруднил защитата му срещу него.
Основните доводи на жалбоподателя в производството пред първоинстанционния съд за немотивираност на оспорения акт правилно са преценени като основателни. Няма колебания в практиката на ВАС, че по принцип няма пречка мотивите към акта да бъдат изложени и отделно от самия акт, в друг документ към преписката, но в случая такива няма, а мотивите към оспореното уведомително писмо не могат да се изведат и от разясненията, посочени в относимата колона от таблицата, приложена към него, в частта досежно процесните парцели на оспореното уведомително писмо.
Противно на твърдяното в настоящата жалба, решаващият съд е стигнал до правилния извод, че в издадения акт няма конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на заявлението на оспорващия за прозесните парцели. Правилен е изводът, че по отношение на тях в уведомително писмо не се съдържат фактически основания за отказа за подпомагане по процесната мярка.
Освен това, правилен е и следващият извод на съда, че по отношение на посочените в УП парцели актът е издаден и при неизяснена фактическа обстановка, което обстоятелство се сочи и от вещото лице Тук е мястото да се посочи, че оспорване на експертизата-видно от протокола на откритото съдебно заседание от 18.03.2016 г., от страна на процесуалния представител на ДФЗ - юрк. А. не е направено. Нещо повече - той не само не е оспорил заключението, но и изрично е посочил то да се приеме съобразно уточненията на в. л. К.- л. 533 от делото, а и въобще не е поискал допълнително такова.
Наведеният довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон е неоснователно. В тази част от касационната жалба процесуалният представител на касатора прави опит да замести липсващите мотиви на оспореното писмо, което не може да бъде предмет на обсъждане, защото касационната жалба не е и не може да бъде част от обжалваната заповед. Този извод се налага и от факта на неизчакан резултат от оспорването на посочената по-горе заповед, а и от кредитираното заключение на вещото лице.Правилен, при това положение е изводът на първоинстанционния съд, че в оспорената част на УП е било налице основанието за отмяна и по чл. 146, т. 4 от АПК.
Следващият довод не държи сметка, че Тълкувателно решение № 8/12.11.2015 г. на О. на ВАС има действие занапред. Така напр. в решения № 2150 от 26.02.2015 г. по адм. д. № 1022/2015 г. и № 15279 от 03.12.2012 г. по адм. д. № 10914/2012 г. двете - на 5 чл. с-ви на ВАС.
Предвид изложеното по-горе, съдът не е допуснал нарушения на материално-правните и процесуални норми и е формирал обосновани правни изводи.
Последният довод, че размерът на присъдените разноски, в частта за адвокатско възнаграждение, е прекомерен, съдът преценява също за неоснователен. Законосъобразен е изводът на съда, че направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение е основателно и доказано. Оспорващата страна е представлявана от адв.Й., която своевременно - преди приключване на устните състезания, е поискала определянето му, като приложила адв. п. за изплатено възнаграждение в размер на 2000 лв./л.519 от делото/,освен платежен документ за депозита за вещо лице и д. т.Ответната страна в първоинстанционното производство е направила възражение за прекомерност чрез процесуален представител, съобразно нормата на чл.78,ал.5 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, преди приключване на устните състезания в този съд. Съдът е съобразил правилото на чл. 143, ал. 1 от АПК и действителната фактическа и правна сложност на делото и присъдил разноски в редуцирания размер на 900 лева.Този размер настоящата инстанция намира за правилен, поради което е неоснователно възражението за несъобразяване на размера на присъденото възнаграждение с „обикновено присъжданото от 300 лева”.
Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт в посочената по-горе част, поради което съдът правилно го е отменил и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.
Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АССГ е съобразено с материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно, поради което следва да бъде оставено в сила.