Производството по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 166 ал. 3 от ДОПК е образувано по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" против решение № 211 от 20.12.2011 година по адм. д. № 182 / 2011 година на Административен съд Кюстендил, като неправилно.
О. П. Б. Ангелов не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че оспореното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което, вместо да се прогласява нищожност на административния акт, същият да бъде отменен, като незаконосъобразен.
Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С процесното решение е прогласена нищожността на АУПДВ № 01 - 6500 / 24831 / 14.04.2011 година, издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с адресат П. Б. А..
Прието е, че обжалваният административен акт е издаден при липса на компетентност, тъй като към него момент не е налице законова възможност за делегация на правомощия към заместник изпълнителния директор от страна на изпълнителния директор, различни от тези, свързани с вземане на решение и / или сключване на договори за финансово подпомагане. Изложени са подробни мотиви за незаконосъобразност на акта и на останалите основания по чл. 146 от АПК.
При изяснена фактическа обстановка, са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Спазването на правилата за компетентност на административния орган, издател на индивидуалния административен акт, е изискване за неговата законосъобразност предвид чл. 146, т. 1 от АПК. Правната последица от неспазване на компетентността е нищожността на издадения административен акт (ТР № 2/1991 г. на ОСГК на ВС на РБ).
Административният съд е сезиран с жалба против АУПДВ № 01...