Производството е по чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Д. С.-Пенелова, гр. С., чрез проц. представител адв.. Н. против Решение № 4462/29.12.2010 г., постановено по адм. д. № 1705/2010 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.
Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.
Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А. Д. против заповед № ДК-02-СО-10/11.02.2010 г. на Началник на сектор София при РДНСК – Югозападен район, с която, на осн. чл. 225 ал. 1 вр. чл. 222 ал. 1 т. 10 ЗУТ е наредено премахването на незаконната част от строеж и да бъде извършено преустройство като се приведе в съответствие с одобрените проекти и издадената виза за строеж. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна.
За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид представените по делото доказателства, вкл. приетата СТЕ, съгласно които процесният гараж, представляващ постройка от допълващо застрояване е изграден с размери 3.24/3.32 м ширина и 12.05 м дължина и разстояние до съседния УПИ Х-16 – 2.97 м- 3.07 м. Определените в издадената виза за проучване и проектиране размери са 3.00/12.00 м и разстояние до съседния УПИ Х-16 – 4 м. Съдът е намерил, че разликата в разстоянието до съседния УПИ обосновава несъответствието на строежа с издадената виза, което го прави незаконен по смисъла на чл. 225 ал. 1 ЗУТ.
Решението е неправилно, като постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните и процесуално-правните норми на Закона.
На осн. чл. 168...