Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Г. Д. П., в качеството му на изпълнителен директор на "Туристическа информация и регистрация" АД срещу решение № 86 от 7.11.2008 г. по адм. дело № 178 по описа за 2008 г. на административния съд - Видин, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № У-44-05-0070 от 12.05.2008 г. на директора на Регионална митническа дирекция - Русе, с което е потвърдено решение № 30 от 11.04.2008 г. на началника на Митница - Видин.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и поради неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от Административнопроцесуалния кодекс.

Ответната страна по касационната жалба - началникът на митница - Видин оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния си представител юрисконсулт Тодорова лично и по съображения в писмено становище. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 340.00 лв..

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Видин е било решение № У-44-05-0070 от 12.05.2008 г. на директора на Регионална митническа дирекция - Русе, с което е потвърдено решение № 30 от 11.04.2008 г. на началника на Митница - Видин. Съдът е отчел правилно същия и е посочил в мотивите на акта си, че се обжалва акта на началника на митница - Видин, потвърден с решението на горестоящия административен орган, независимо, че в диспозитивната част на решението е записал обратното, както е била формулирана жалбата пред него. Обсъдена е фактическата страна по спора, а именно с обжалвания акт е отказано възстановяването на митни сборове и други публични задължения, както и лихви по ППСПДВ № 7745 от 12.02.2007 г. на началника на митница - Видин. Същото е влязло в сила, не е обжалвано по административен и съдебен ред и с него са определени публични задължения за мито и ДДС общо в размер на 3 470.00 лв. и лихва за забава, в резултат от неприключване на режим транзит по ЕАД № 4109/Т-6313 от 29.03.2006 г. Според решаващия съд дружеството няма право да му бъде възстановена сумата, която безспорно е платил на годно правно основание, понеже задължението е било дължимо и изискуемо към момента на издаване на акта за събиране на публичното вземане. Според него дори да е приключен режимът "транзит" за процесния автомобил, то това е сторено след изтичане на срока, като се установява недобросъвестно поведение от страна на задълженото лице, което е довело до принудително събиране на митните сборове. Според чл.216, ал.1 от ЗМ възстановяване не може да се разреши, когато действията, послужили за основание на плащането или вземането под отчет на недължими митни сборове, произтичат от недобросъвестно поведение на заинтересуваното лице.

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционния съд е постановил обжалваното решение при неизяснена фактическа обстановка, понеже не е обсъдил факта за извършено плащане на 26.03.2007 г. от получателя на стоката, с което част от задълженията, установени с ППСПДВ са били платени към м. август 2007 г., когато е извършено плащането от [Фирма 2]. Следователно към датата, на която са изпълнени задълженията по влязлото в сила ППСПДВ от жалбоподателя, тези задължения не са били изискуеми в същия размер, понеже част от тях е погасена чрез плащане от получателя на стоката. В този смисъл основанието за плащане на част от задължението е отпаднало, независимо, че ППСПДВ не е отменено. Съдът е бил длъжен да съобрази това обстоятелство при проверка законосъобразността на акта на митническата администрация, с който се отказва възстановяване на недължимо платени митни сборове. С плащането на едно от солидарно задължените лица се погасява задължението, респективно повторното плащане от другото лице е недължимо, като без правно значение е срещу кое от двете лица е издаден актът за установяване на задължението в предходен момент спрямо двете плащания. В конкретния случай с оглед обстоятелството, че не е установено по делото на какво основание режимът е приключен с плащане на изчислени от митническата администрация митни сборове в по-малък размер от тези по ЕАД за транзит, не е възможно постановяване на решение по същество на спора от касационната инстанция. Тези факти, ако бъдат установени, е възможно да бъдат преценявани като допълнителни основания за недължимост на изпълнените задължения за заплащане на митни сборове. При повторното разглеждане на спора от съда следва да бъде приложен материалния закон, съобразно мотивите в настоящото решение. Недобросъвестността не може да се санкционира с двойно плащане на едно и също задължение. Неизпълнението на задължението за приключване на режима "транзит" не обосновава приложението на чл.216, ал.1 от ЗМ при установено двойно плащане на едно и също задължение, възникнало от недобросъвестно поведение на участниците в процедурата.

Понеже решението е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в несъбиране на доказателствата от съществено значение за спора, при условията на чл.221, ал.2 от АПК, то трябва да бъде отменено, а на основание чл.222, ал.2 от АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд - Видин.

Направените от страните разноски трябва да бъдат преценени при условията на чл.226, ал.3 от АПК.

Съобразно изложеното, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 86 от 7.11.2008 г. по адм. дело № 178 по описа за 2008 г. на административния съд - Видин.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд - Видин.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ З. Ш. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. З./п/ Е. М. З.Ш.