Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Бургас при Централното управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП) срещу решение № 2234/13.12.2013 г., постановено по административно дело № 659/2013 г. на Административен съд – Бургас, с което е: 1) отменен ревизионен акт № 1201878/19.12.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) – Бургас, потвърден с решение № 69 от 26.02.2013 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Бургас при ЦУ на НАП; 2) осъдил Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Бургас при ЦУ на НАП да заплати на „Бургаснефтепроект” ЕООД, гр. Б., сума в размер на 9250 лв. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено, като се присъди и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Ответникът по касационната жалба – „Бургаснефтепроект” ЕООД, гр. Б., представлявано от управителя Г. Б., оспорва касационната жалба в писмен отговор, в съдебно заседание и в писмена защита чрез пълномощника адвокат Славов, като излага съображения за правилност на решението и моли същото да бъде оставено в сила. Също претендира присъждане на разноски по делото.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като излага подробни съображения за правилност на съдебното решение.
Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.
С обжалваното решение на Административен съд – Бургас е отменен ревизионен акт № 1201878/19.12.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) – Бургас, с който на „Бургаснефтепроект” ЕООД, гр. Б., е определено задължение: за вноски за ДОО за данъчен период 16.03.2010 г. – 31.12.2010 г. и 01.01.2011 г. – 31.10.2011 г. общо в размер на 77 692,49 лв. и лихви за забава общо в размер на 19 494,70 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за данъчен период 16.03.2010 г. - 31.12.2010 г. и 01.01.2011 г. – 31.10.2011 г. общо в размер на 14 360,23 лв. и лихви за забава общо в размер на 3 610,71 лв.; вноски за фонд ГВРСН за данъчен период 16.03.2010 г. – 31.12.2010 г. в размер на 31,96 лв. и лихви за забава в размер на 11,43 лв.; вноски за НЗОК за данъчен период 16.03.2010 г. – 31.12.2010 г. и 01.01.2011 г. – 31.10.2011 г. общо в размер на 25 770,81 лв. и лихви за забава общо в размер на 3 570,93 лв. Актът е издаден на основание чл. 119, ал. 3, т. 1 от ДОПК в относимата редакция (ДВ, бр. 40 от 29.05.2012 г., в сила от 29.05.2012 г.) и е потвърден с решение № 69 от 26.02.2013 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Бургас при ЦУ на НАП. За да отмени оспорения ревизионен акт първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила, но в нарушение на материалноправните разпоредби. Като е извършил съвкупна преценка на събраните по делото доказателства – приетата и неоспорена експертиза и представените писмени доказателства, съдът е направил извода, че сумите, изплащани като премии не могат да бъдат включени в основната заплата, а се характеризират като „друго допълнително трудово възнаграждение” по смисъла на 13, ал. 1, т. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДОВ), което може да бъде предвидено с вътрешни правила на предприятието. Дружеството жалбоподател е уредило възнагражденията на работниците и служителите с вътрешен правилник, който предвижда, че премии се отпускат само със заповед на директора на дружеството, като следва да има реализация на предвидените дейности и наличие в структурните подразделения на икономия в премиалните фондове. От данните по делото се е установило, че премиите на служителите нямат задължителен характер и установен размер, а зависят от решението на работодателя. Административният съд е приел, че са изпълнени условията за отпускане на премии, като са налични заповеди на работодателя за конкретните месеци и има индивидуална преценка за всеки един от служителите на едноличното дружество. От изложеното първоинстанционният съд е направил извод, че след като на работодателя не му е вменено като задължение да дава ежемесечно премии, то не може тези премии да бъдат част от месечното трудово възнаграждение на служителите, поради което тези премии участват при формирането на осигурителния доход само за месеца, за който са формирани. Направен е крайният извод, че с механичното разпределяне на сумите, изплатени като премии на служителите и формирането на месечен доход, въз основа на който е определил задължения за осигурителни вноски, ревизиращият орган е издал административен акт, който е в нарушение на материалния закон, поради което го е отменил.
Настоящият касационен състав приема, че така постановеното решение е правилно.
Първоинстанционният съд е изяснил спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил материално законосъобразни изводи. Съдът правилно е посочил, че за да се начислят осигурителни вноски върху премиите, месечно, това трябва да е уредено във вътрешния правилник на дружеството, предвид характера на премиите, съгласно чл. 13, ал. 1, т .1 от НЕВДОП, а в случая не е налице такова условие, тъй като те са предвидени само при постигане на определени резултати и по усмотрение на работодателя. За да бъдат изплащани премии трябва освен наличието на реализирани дейности и икономия в премиалния фонд, да има издадена заповед на работодателя, с която да бъдат отпуснати тези премии.
Неоснователно е възражението на касатора, че премиите са елемент на месечното трудово възнаграждение и поради това следва да се разпределят пропорционално на целия предхождащ го период, в който са постигнати резултатите и съответно да се прибавят в осигурителния доход за всеки месец поотделно. Изплатените премии за ревизирания период не са били дължими и изискуеми към момента на изплащането на трудовото възнаграждение към съответните месеци, за които са изплащани премии на служителите. Този доход произхожда от допълнително формирани средства, които се изплащат след отчитане на определен резултат за съответния месец и наличие на икономии в премиалните фондове за този месец, а не за предхождащия период, за който са постигнати резултатите. По делото е представен вътрешен правилник на „Бургаснефтепроект” ЕООД, гр. Б., като в т. 6 е уредено отпускането на премии на служителите, в т. т. 6.1, 6.2 и 6.3 са посочени условията, които следва да са изпълнени за отпускането им, а в т. 6.4 е отбелязано по какъв начин се изплащат премиите, когато не е отработен целият период. Липсва нормативно основание получените от служителите суми за ревизирания период да бъдат разпределяни пропорционално на броя на месеците и прибавени към осигурителния доход за всеки месец поотделно. Преценката за получаване на премии за положен труд се прави всеки месец, видно от приложените по делото доказателства, като се изготвя разшифровка на извършената работа през отчетния месец, след което се изготвя отчет, приложени са и протоколи от заседания на Комисията в „Бургаснефтепроект” ЕООД, гр. Б., в които заседания се взема решение дали да бъдат отпускани премиални възнаграждения за отчетения месец. В случай, че Комисията, чийто председател е управителят на дружеството, вземе решение за отпускане на допълнително възнаграждение, управителят издава заповед за разпределяне на съответната сума за отчетения месец. Приложено е и разпределение на премиалните суми за всеки служител индивидуално. Основанието за получаване на премии за положен труд възниква с издаването на заповедта на управителя и изплатените суми за премии следва да се включат в осигурителния доход за същия месец.
Неоснователни са и възраженията на касатора, че на служителите, които са били във временна неработоспособност, са им изплащали премии, от което следвало да се направи извод, че премиите трябва да се разпределят по месеци за предхождащия период, в който са постигнати резултати. В т. 6.5 от Вътрешния правилник на дружеството е предвидено, че размерът на премиите се определя пропорционално на отработените дни. Служителите, които са били във временна неработоспособност, са получили премии само за отработените дни през съответния месец, което се подкрепя и от заключението на вещото лице.
По изложените съображения първоинстанционният съд обосновано е достигнал до извода, че ревизионен акт № 1201878/19.12.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) – Бургас, както и решение № 69 от 26.02.2013 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Бургас при ЦУ на НАП, с което е потвърден ревизионния акт, са издадени в нарушение на закона, тъй като изплатените средства за премии за определен месец не следва да се разпределя пропорционално за целия предхождащ го период, в който са постигнати резултатите. Не е налице твърдяното касационно основание за отмяна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора искането на ответната страна за присъждане на разноски, направени пред настоящата инстанция, е основателно. Страната е представлявана от адвокат, искането е направено своевременно и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК разноските са дължими. По делото е представен списък на разноските, като платеното възнаграждение на адвоката, осъществил процесуалното представителство на ответника по касация, е в размер на 9000 лева, поради което Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Бургас при ЦУ на НАП следва да заплати тази сума на „Бургаснефтепроект” ЕООД, гр. Б..
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2234 от 13.12.2013 г., постановено по административно дело № 659/2013 г. по описа на Административен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Бургас при ЦУ на НАП да заплати на „Бургаснефтепроект” ЕООД, ЕИК 20085124, сумата от 9000 лв. (девет хиляди лева), представляваща адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Р. П./п/ Н. Г. Н.Г.