Р Е Ш Е Н И Е

№ 24

Гр. С., 01.08.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

при участието на секретаря Ирена Велчева

изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова

т. д. № 2709/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по постъпила касационна жалба от М.-ФАКТ О. [населено място], чрез процесуалния му представител, срещу решение № 136/27.05.2015 г. на Апелативен съд [населено място], постановено по в. т.д. № 46/2015 г., с което е потвърдено решение № 197 от 02.12.2014 г. по т. д. № 43/2014 г. на Плевенския окръжен съд.

С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК против Ф. АВТО О. [населено място], И. К. В. и В. В. Д. за признаване за установено по отношение на ответниците съществуването на вземане на М.-ФАКТ О. в размер на 60 000 евро, произтичащо от запис на заповед от 08.09.2010 г., издаден от И. К. В. в качеството му на управител на Ф. АВТО О. в полза на Ю. – ВТ О. [населено място], общ. Полски Т., който е джиросан на 06.01.2014 г. в полза на касатора, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 52 от 13.01.2014 г. по ч. гр. д.№ 70/2014 г. по описа на ПлРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението пред ПлРС – 09.01.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.

В касационната жалба се...