Образувано е по касационна жалба на Г. К.в Гайтанджиев от гр. С. против решение № 10594 от 19.07.2012 г. по адм. дело №16436/2010 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност и такива по същество, разгледани от първата инстанция и се претендира отмяна на решението с произнасяне по същество, със законните последици.

Ответникът–Комисия за защита от дискриминация не ангажира становище по касационната жалба.

Ответникът „Ю. М. ДКЦ Бизнес парк София” ЕООД гр. С., чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като законосъобразно и обосновано.

Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение е отменено като незаконосъобразно решение №221/05.10.2010 г. по преписка №31/2010 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че „Ю. М. ДКЦ Бизнес парк София” ЕООД,чрез управителя А. П. М., в качеството му на работодател, е извършил акт на пряка дискриминация по смисъла на чл. 13, ал. 1, вр. с чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр. спрямо Г. Г. по признак „лично положение”, чрез издаване на заповед №240/15.04.2009 г., с която е променено работното време на Гайтанджиев и на второ място - е извършил акт на непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. спрямо Гайтанджиев по признак „лично положение”, чрез двукратно въвеждане на нови критерии в длъжностната характеристика на „акушер-гинеколог”, без да е доказано, че тези критерии са обективно оправдани с оглед законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими, като е препоръчано на работодателя „Ю. М. ДКЦ Бизнес парк София” ЕООД да се въздържа занапред от действия на дискриминация и неравно третиране, както и по отношение правото на труд да осигури на служителите си заемащи еднакви длъжности недискриминационни критерии, равни възможности и равни условия на труд и възнаграждение.За да постанови този правен резултат тричленният състав е приел, че при изяснената по делото фактическа обстановка не се установяват конкретни действия на работодателя с дискриминационен характер, които да се основават единствено на признака „лично положение”,тъй като различното третиране на Г. Г. в сравнение с колегите, заемащи длъжността „акушер-гинеколог” е следствие на организацията на упражняване правото на труд и попада в изключителната хипотеза на чл. 7, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр - различното третиране на лицата на основата на характеристика, отнасяща се до признак по чл.4,ал.1,но тази характеристика, поради естеството на определено занятие или дейност, или условията, при които то се осъществява, е съществено и определящо професионално изискване, целта е законна, а изискването не надхвърля необходимото за постигането й.В тази връзка е прието за безспорно установено от събраните доказателства, че в практиката си Гайтанджиев е срещал трудност при контакта с чуждестранни пациентки /англоговорящи/ и е прибягвал до помощ от колеги /за превод от/ на английски/,като независимо от практическото ниво на владеене на езика, това изискване е заложено в първоначалната длъжностна характеристика – „3 години стаж по специалността и владеене на английски език”.С последвалата промяна е въведено изискване за 5 години стаж по специалността и владеене на говорим и писмен английски език.В тази връзка е прието, че обследваните като дискриминационни действия на работодателя не съставляват такива, тъй като попадат в категорията „права на работодателя” за организиране на оптимален трудов процес, вкл. задаване на изискванията за заемане на длъжността, в зависимост от това дали работният процес изисква владеене на писмен и говорим английски език или не.

Така постановеното решение е правилно и законосъобразно, съобразено с изяснената по делото фактическа обстановка.

При правилно установена фактическа обстановка съдът е извел законосъобразни и обосновани правни изводи за отсъствие на проява на дискриминация, по смисъла на чл.4,ал.1 във вр. с ал.3 от ЗЗДискр. спрямо Гайтанджиев по признак "лично положение". За да е налице такава дискриминация следва да бъдат ангажирани доказателства за наличието на действия или бездействия от страна на работодателя „Ю. М. ДКЦ Бизнес парк София” ЕООД, с които съзнателно е извършила неблагоприятно третиране по визирания по-горе признак, както и че това третиране е в причинно-следствена връзка с личното положение на засегнатото лице. Доказателствената тежест за установяване на горните обстоятелства, както правилно е прието от тричленния състав, по аргумент от чл.9 от ЗЗДикр. е върху дискриминираното лице, а в случая сочения от него факт на промяна изискванията за длъжността „акушер-гинеколог” не е установено да е продиктувана от личното му положение, като пол, раса и т. н. – чл.4,ал.1 от закона.Обстоятелството, че жалбоподателя е срещал трудност при контакта с чуждестранни пациентки /англоговорящи/, което е провокирало действията от страна на работодателя, предмет на обследване като дискриминационни в настоящето производство, не покрива съставя на чл.4,ал.1 и 3 ЗЗДискр. по признак „лично положение”.Освен това неблагоприятно третиране на Гайтанджиев по признака лично положение следва да е спрямо друго лице/а и то при сходни обстоятелства, като не е установено да е наличен анаголичен случай при работодателя. В тази връзка се явява обоснован решаващия извод на съда за квалифициране действията на работодателя като такива по чл. 7, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр – въвеждане на професионално изискване, съответно на целта на законна и не надхвърлящо необходимото за постигане оптимизирането на работния процес, с отчитане на специфичните изисквания – обслужване на чуждестранни пациенти.

Неотносими в настоящето производство са доводите по касационната жалба и писмената защита, касаещи нарушение при последващото освобождаване на Гайтанджиев от заеманата длъжност / по КТ/,както и твърденията за еднаквата квалификация с последващо назначен „акушер-гинеколог” и липсата на основание за изискването за владеене на английски език, поради недостатъчен поток на чуждестранни пациенти, говорещи единствено този език.

Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила като обосновано и законосъобразно, постановено при липса на основание по чл.209,т.3 АПК за отмяна, а касационната жалба – без уважение като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10594 от 19.07.2012 г. по адм. дело №16436/2010 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. К./п/ Г. С./п/ Д. Р./п/ Л. М. Г.С.