Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С Решение № 2098/24.06.2010 г., постановено по административно дело № 5233/2009 г., Административен съд София – град (АССГ) е: 1) отменил по жалба на Ц. С. Ц. решение № 32 от 22.05.2009 г. на подуправителя на НОИ, с което жалбата му вх. № 94А-14380-4/18.05.2009 г. е оставена без разглеждане; 2) разпоредил изпращането на преписката на решаващия административен орган – управителя на НОИ, за произнасяне по същество по подадената с вх. № 94А-14380-4/18.05.2009 г. жалба от Ц. С. Ц., съобразно оплакванията в жалбата, правомощията по чл. 117, ал. 4 от КСО и при съобразяване на дадените в съдебното решение указания .

Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от управителя на НОИ, действащ чрез упълномощената юрк.. Н.. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Исканията са за отмяна на съдебното решение и оставяне в сила на решението на подуправителя на НОИ.

Ответникът по касация Ц. С. Ц. от гр. Т. не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за процесуална допустимост и основателност по същество на касационната жалба и предлага оспореното с нея съдебно решение да бъде отменено, а решението на административния орган - потвърдено.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на акта.

Обжалваното решение е и правилно - то не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Аргументите за противното на касационния жалбоподател и на прокурора не могат да бъдат кредитирани, защото не обуславят неправилност на проверявания съдебен акт.

Решението на Административен съд София – град, с което жалбата до него е уважена като основателна, е постановено при правилно прилагане на закона. В хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция съдът е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.

Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост.

В случая действително е налице констатираното в мотивите на проверяваното съдебно решение съществено нарушение на административно-производствените правила (чл. 146, т. 3 от АПК), допуснато от подуправителя на НОИ в решение № 32/22.09.2009 г., обжалвано пред първоинстанционния съд. В нарушение на правомощията си по чл. 117, ал. 4 от КСО да упражни задължителния административен контрол решаващия административен орган е оставил без разглеждане жалбата вх.№ 94А-14380-4/18.05.2009 г. на Ц. С. Ц. срещу разпореждане № 2804082226/01.10.2008 г., издадено от длъжностно лице при дирекция „Европейска интеграция и международни договори” на НОИ. Това, че в цитираното разпореждане осигурителния стаж на Цветков е изчислен в същия размер, както при предходно разпореждане № 2804082226/23.04.2008 г., жалбата срещу което е оставена без уважение с необжалваното по съдебен ред решение № 16/11.06.2008 г. на управителя на НОИ, не дава основание на компетентния административен орган да не се произнася по същество по жалбата на Цветков срещу новото разпореждане от 01.10.2008 г. Както прецизно е отбелязал първоинстанционният съд, разпореждането за преизчисляване на пенсията от 01.10.2008 г. е отделен административен акт, постановен на друго основание и в друг момент, и е необходимо именно извършеното с него преизчисляване на пенсията на жалбоподателя да бъде преценено. Дадените в мотивите на съдебния акт от решаващия съдебен състав на АССГ указания в тази връзка по тълкуването и прилагането на закона точно очертават предметния обхват на дължимото произнасяне по същество от управителя на НОИ.

От горното явства, че противно на твърдяното в касационната жалба, крайният правен извод на Софийския градски административен съд е обоснован и в съответствие с материалния закон. Тезата, което се силаеше до докаже касатора, за неправилност на оспореното от него съдебно решение, е напълно опровергана. За пълнота на изложението, във връзка с инвокираните от страните възражения следва изрично да се отбележи липсата на всякаква връзка със спора на соченото от касатора, че в решението на подуправителя на НОИ е записан номера на протокола от 16.02.2009 г. , с който разпореждането от 01.10.2008 г. е изпратено на Цветков, и от прокурора, че разпореждането от 01.10.2008 г. е изпратено на 16.02.2009 г. на лицето, за което се отнася. Същественото в случая е, че компетентният административен орган в нарушение на административнопроизводствените правила и без да има основание за това не се е произнесъл по същество по жалбата, с която сезиран по надлежния административен ред от Цветков срещу това разпореждане.

Предвид изложеното, като е отменил обжалвания административен акт и е върнал преписката на компетентния орган за произнасяне по същество, съдът е постановил правилен съдебен акт, който при липса на касационни основания за неговата отмяна следва да бъде оставен в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ : ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 2098/24.06.2010 г. по административно дело № 5233/2009 г. на Административен съд София – град.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Р. П./п/ Н. Г. Н.Г.