Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на В. К. П. от гр. С. З. и на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) срещу решение № 11016 от 01.08.2011 г. по адм. дело № 6476/2011 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отменено решение № 62/28.03.2011 г., постановено по преписка № 261/2009 г. на КЗД, в частта, с която се установява, че Е. Т. - Хаджипетрова, в качеството си на директор на ЦДГ № 31 "Слънце" гр. С. З., е извършила дискриминация по признак "възраст" на основание чл. 4, ал. 2 във вр. ал. 1 от ЗЗДискр. чрез прекратяване на трудовото правоотношение на Павлова; в частта, с която на Хаджипетрова на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. е наложена имуществена санкция в размер на 250 лева и в частта, с която на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. на директорката в качеството й на работодател е предписано да се въздържа от действия, които нарушават ЗЗДискр. при прилагане на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ. Иска се отмяна на съдебното решение на основание чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Х.а оспорва жалбата по съображения, изложени от пълномощника й в писмен отговор и защита.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното обжалване.

Настоящата инстанция намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна.

Съдебното решение е постановено при точна преценка на събраните доказателства и правилно прилагане на процесуалния и материалния закон. Не се обосновава извод, какъвто е извела комисията, че при упражняване на своите нормативно установени правомощия, директорът на детското заведение, като работодател на жалбоподателката, е подходил към нея по различен, по-неблагоприятен начин в сравнение с третирането при сходни условия на други лица от персонала, защото обективно не е имало подобни случаи....