Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на "Съюз на инвалидите в България", против решение по адм. д. № 2326/ 2008 г. по описа на АС - Пловдив. Иска отмяна на решението като постановено при съществени нарушения на производствените правила, които се изразяват в непълнота на доказателствата и установените факти и неправилно прилагане на материалния закон. Навежда оплакване за нарушение на материалния закон - чл. 21, т. 8 от ЗМСМА и чл. 14 и чл. 15 от ЗОС. Решението е необосновано поради несъответствие на доказателствата и фактическите и правни изводи. Не е приложен Законът за интеграция на хората с увреждания, а твърди, че пред първоинстанционния съд са посочени конкретни нарушени правни норми от този закон.

Ответната страна кметът на О. П. оспорва касационната жалба като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура намира жалбата за неоснователна.Отдаването под наем става с решение на общинския съвет, но в случая няма правомощие да определя правомощията на кмета по прекратяване на наемния договор.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред съда е по жалбата на касационния жалбоподател против заповед № ОА-3312/ 7.11.2008 г. на кмета на общината да прекрати договор за наем от 1.08.2002 г. със Съюз на инвалидите в България, за имот в гр. П., бул."Н.Вапцаров" №7 на основание чл. 11, ал. 2 от ЗОС с мотиви, че имотът е преотдаден под наем. С решението съдът е отхвърлил жалбата като е приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган при условията на заместване и на установено правно основание по чл. 15, ал. 1, т. 7 и чл. 11, ал. 2 от ЗОС. Приел за неоснователни оплакванията на жалбоподателя, че липсвало решение на общинския съвет...