Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „Армид” ЕООД, ЕИК 119663590, със седалище и адрес на управление гр. С., ж. к.”Дружба„ бл.26, вх.Г, ап.25, представлявано от управителя Ц. В., против решение №78 от 09.08.2013 г., постановено по административно дело №141/2013 г. по описа на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата му срещу акт за установяване на задължение по декларация. №РА000575/06.06.2013 г. на инспектор в отдел КРД - дирекция местни приходи при община С., в частта с която е определен размер на задължението на дружеството относно данък върху превозните средства за 2012 г.
Жалбоподателят оспорва решението, като неправилно - постановено при нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Излага доводи, че първоинстанционният съд е установил неправилно фактическата обстановка, поради което е извел неправилни изводи. Счита, че оспореното решение не е съобразено с материалния закон. Иска да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира се присъждането на съдебни разноски за двете инстанции.
Ответникът по делото – Директорът на дирекция местни приходи при община С., чрез процесуалният си представител - юрк.. С., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено .
Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна.
За постанови оспорения съдебен акт първоинстанционният съд е приел за установено, че въз основа на свидетелство за регистрация на МПС и на осн. чл.54 от Закона за местните данъци такси (ЗМДТ), дружеството е подало декларация с вх. № 3764/08.05.2008г., че притежава товарен автомобил „Мерцедес” с рег.№ СН 0997 ВВ със следните характеристики: технически допустима максимална маса – 32,50 тона, 2 оси, други системи за окачване. Въз основа на така подадената декларация е определена основата на данъчното задължение.
На 09.05.2013 г. дружеството е подало декларация с вх. №2608/09.05.2013 г., с която е декларирало извършена корекция в свидетелството за регистрация на товарния автомобил, премахване на допустимата маса на автомобила, за което е издадено ново свидетелство за регистрация. Въз основа на това касаторът претендира корекция на определеното данъчно задължение за 2012 г.
Съдът е приел, че данъкът в АУЗД е определен правилно и в съответствие с чл.54 ал.13 ЗМДТ и във вр. с Наредбата за определяне на местните данъци и такси на община С. .
Изложил е мотиви, че разпоредбата на чл.104 ал.1 ДОПК дава възможност след подаването на декларацията, но преди изтичането на законоустановения срок за подаването й, подателят да прави промени, свързани с декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения. Предвид това, че срокът по чл.104, ал.1 ДОПК е изтекъл на 11.05.2008 г. и такава декларация не е била подадена, съдът е приел, че не са налице основания за корекция на данъка за 2012 г.
В контекста на изложеното решаващият съд е направил извод, че промяната в свидетелството за регистрация на МПС не е била настъпила до края на 2012 г., а е декларирана при издаването на новото свидетелство за регистрация № 005756587/09.05.2013 г. и съответно действа занапред и не води до необходимост от коригиране на задължението за данъка за минал период.
Предвид изложеното е приел, че данъкът за 2012 г. е определен правилно и законосъобразно и е отхвърлил жалбата на дружеството, като неоснователна. Решението е правилно.
Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата и правна обстановка и въз основа на нея е извел правилни изводи, които настоящата инстанция изцяло споделя.
Разпоредбата на чл.54 ЗМДТ гласи, че собствениците на превозни средства декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им. Те имат възможност след подаване на декларацията в установения от разпоредба на чл.104 ал.1 ДОПК срок да правят промени в декларираните от тях данни, а съгласно ал.3 от с. з. подадена след изтичането на срока по ал. 1 декларация за промени се смята за неподадена и не поражда правни последици за целите на данъчното облагане.
Начинът за определяне на данъчното задължение е регламентиран с разпоредбата на чл.55, ал.13 ЗМДТ, според която Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 от с. з. данъка за товарни автомобили с допустима максимална маса над 12 тона в зависимост от допустимата максимална маса, от броя на осите и вида на окачването в границите определени съгласно таблицата.
В настоящия случай, дружеството е подало в законоустановения срок декларация за придобиване на товарния автомобил. От материалите по делото е установено, че не е подадена корегираща декларация в съответния срок.
Поради неплащане в срок на дължимото задължение и в хипотезата на чл.107 ДОПК е издаден и АУЗД.
Поради промяна в свидетелството за регистрация на товарния автомобил дружеството е подало нова декларация на 09.05.2013 г.
С оглед това, че до края на 2012 г. не е имало промяна в декларираните данни, а промяната в свидетелството за регистрация е новонастъпило обстоятелство, то това обстоятелство има действие за напред, поради което за административния орган не е налице правно основание за извършване на корекция на данъчното задължение за минал период.
Като е стигнал до тези изводи и е потвърдил оспореният АУЗД първоинстанционният съд е постановил допустимо, валидно и правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора не следва да бъдат присъждани претендираните от касатора разноски.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №78 от 09.08.2013 г., постановено по административно дело №141/2013 г. по описа на Административен съд Сливен. Решението е окончателно. Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ В. А.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ П. Н./п/ Д. М.
Д.М.