Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "К. Б." АД, подадена чрез адв. М. Р., срещу решение № 904 от 11.08.2008 г. по адм. дело № 99/2008 г. на Административен съд - София град, І отделение, 6 състав, с което е отхвърлена жалбата на сдружението против РА № 1422/17.08.2007 г., издаден от ТД на НАП гр. С., в частта, с която е потвърден с Решение № 1979/21.11.2007 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. С. при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон-отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

По съображения изложени подробно в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението АССГ и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания РА.

Ответникът - Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. С. при ЦУ на НАП не изразява становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да потвърди РА, АС - София град е установил следното:

За периода м. 02.2007 г. жалбоподателят е отразил в дневника за покупки като доставки с право на пълен данъчен кредит разходи по Протокол по чл. 117 от ЗДДС № 1/01.02.2007 г. на стойност 48 289,76 лв. и ДДС в размер на 9 657,95 лв. и Протокол по чл. 117 от ЗДДС № 2/01.02.2007 г. на стойност 6 892,99 лв. и ДДС в размер на 1378,60 лв., като в спорните разходи са включени суми за такси и самолетни билети на служители на "К. М." СА Гърция и разходи за ползване на база данни от "К. М." СА Гърция, фактурирани от "Делойт и Туш" Гърция.

Според АС основния спорен въпрос в случая е коя от алинеите на чл. 21 от ЗДДС е приложима - ал. 1 или ал. 3.

За да отговори на този въпрос първоинстанционният съд е уточнил на първо място основните понятия, които следва да се вземат предвид при решаване на спора, а именно: данъчно събитие - чл. 25, ал. 1 от ЗДДС и доставка на услуга - чл. 9, ал. 1. Съдът е приел, че органът по приходите законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 21 , ал. 1 от ЗДДС, съгласно която мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност или има постоянен обект, от който се извършва доставката, а в случаите, когато няма такова място или обект - мястото на неговото постоянно или обичайно пребиваване, т. е. в случая данъкът е дължим в Гърция, като страна § 1, т. 2 на ДР на ЗДДС.

АС е посочил, че за да бъде приложена разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от ЗДДС е необходимо лицето-получател да е установен извън Общността или да е ДЗЛ, установено в държава членка, различна от държавата, в която е установен доставчикът, като само в тези две ситуации мястото на изпълнение на услугите е мястото, където е установен получателя.

Във връзка с твърдението, че чуждестранните доставчици са издали фактури за услуги от консултантско естество, както и че при отказ на данъчен кредит органът по приходите следва да отмени и начисляването на данък по протоколите като неоснователно, съдът анализирайки съдържанието и същността на тези фактури, е посочил, че понятието консултантски услуги съществено контрастира с приложените към фактурите копия на самолетни билети, извършени разходи за транспорт от летище до хотел, шатъл, ползване на лоби бар, закупуване на карти.

Според решаващия съд за всички услуги, доставяни на данъчно задължени лица, мястото на изпълнение е мястото на фактическото потребление на услугите, което обстоятелство следва от икономическата логика предприятията да използват доставените им услуги, за да могат те от своя страна да произвеждат стоки или да доставят услуги. Отказа на ползваното право на приспадане на данъчен кредит и корекцията по чл. 79 от ЗДДС, както и приетото, че при тези условия ДДС се дължи от дружеството, което го е начислило, АССГ е приел за законосъобразно обоснован с обстоятелството, че не е налице действителна продажба/доставка, с оглед на което не са били и налице и основанията по чл. 82, ал. 2, т. 2 от ЗДДС, посочени в двата протокола /л. 112 и 118/, тъй като липсва доставка на услуги, посочени в чл. 21, ал. 3 от с. з., когато получателят е ДЗЛ.

Съдът е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя, основани върху тълкуване на европейската практика по въпроса за определяне място на изпълнение на нематериалните услуги, наречени в теорията интелектуални услуги, съответно регламентирани в чл. 21, ал. 3 от ЗДДС.

Според АС в процесния случай не е налице и твърдяната неправилност на извършената в РА едностранна корекция с довода, че след като услугите, получени от "К. М." СА Гърция и "Делойт и Туш" Гърция, са с място на изпълнение в Гърция, то до промяна в резултата за м. 02.2007 г. можело да се стигне само при нарушения на принципите на данъчния процес и незачитане на практиката на СЕО. Практиката на този съд е последователна в становището, че чл. 9, §2 от VІ-та директива на ЕК изброява изчерпателно различните места, на които може да се счита за извършена една доставка на услуга, както и случаите, при които един получател по доставка на услуга може да бъде лице - платец на данъка чрез механизма на обратното начисляване, параграф 1 от същия член урежда основното правило по този въпрос. АС е отбелязал, че СЕО е последователен в практиката си отделните видове доставки на услуги, осъществявани, които не са изрично посочени в обхвата на някое от изключенията на основния принцип, включително и тези, които не са били познати досега, да се считат с място на изпълнение на територията на страната, където е установен доставчикът. В тази връзка съдът е обосновал извода, че не е налице противоречие с практиката на СЕО, тъй като в случая Гърция е страната, където е установен доставчикът, като приложените по делото две решения от практиката на СЕО по Съединени дела С-95/07 и С-96/07 и дело С-146/05 не обвързват съда, предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ДОПК.

По отношение на втората алтернативна теза поддържана от жалбоподателя, че в случай на неправомерно приспадане на ДДС, заедно с отказа на правото на приспадане на данъчен кредит, органът по приходите е следвало да извърши корекция и на самоначисления ДДС по процесните протоколи по чл. 117 от ЗДДС, в следствие на което ефектът върху резултата за данъчния период би бил нулев, съдът е посочил, че тази претенция не намира опора в закона - в ЗДДС не е предвидено такова задължение на органа по приходите.

АССГ е приел и за неоснователен довода за несъобразяване на РА с Указания на МФ от 08.03.2007 г., като е посочил, че дори и да е налице такова несъответствие, то не би могло да бъде основание за отмяна на РА, тъй като Указанията на министерствата не представляват източник на право. З неоснователни са счетени и съображенията на дружеството във връзка с искането по чл. 92, ал. 8 от ЗДДС.

С оглед гореизложеното, АС-София град е обосновал извода, че жалбоподателят нито в хода на данъчното производство, нито в съдебното производство е ангажирал доказателства, че в процесния случай са налице условията на чл. 21, ал. 3 от ЗДДС, поради което е приел за законосъобразна извършената корекция на правото на приспадане на данъчен кредит за периода м.02.2007 г. със сумата в размер на 11 036,55 лв. Така постановеното решение е правилно.

АССГ е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи, които се споделят изцяло от ВАС.

Основателни са направените в мотивите констатации, че процесните фактури не са издадени за услуги от консултантско естество - чл. 21, ал. 3, б. в от ЗДДС, предвид приложените към тях копия на самолетни билети, извършени разходи за транспорт от летище до хотел, ползване на лоби бар и закупуване на карти, както и разходи за ползване на база данни от "К. М.с" СА-Гърция, фактурирани от "Делойт и Туш"- Гърция. В този смисъл чрез горните доказателства се налага извод, че за процесните разходи не са налице условията на чл. 21, ал. 3 от ЗДДС, респективно липсват осъществени доставки на услуги. Ето защо, АССГ като е приел, че данъчният орган правилно е извършил корекция на правото на приспадане на данъчен кредит за периода м.2/2007 г. със сума в размер на 11 036.55 лева, е постановил законосъобразно решение. След като жалбоподателят не е ангажирал доказателства за наличието на обстоятелства по чл. 21, ал. 3 от ЗДДС, съдът е направил правилен извод за правилно извършена корекция от органа по приходите на правото на приспадане на данъчен кредит.

По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на АССГ не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, първо А отделение, РЕШИ : ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 904 от 11.08.2008 г. по адм. дело № 99/2008 г. на Административен съд - София-град, І отделение, 6 състав. Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Б. К.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ А. Д./п/ Р. М.

М.М.