Производството е по реда на чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) срещу решение, по адм. дело № 3222/2006 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-Е състав, с което е отменена заповед № ЛС 00-50/10.04.2006 г. на Изпълнителния директор на ИАРА като незаконосъобразна. Твърди, че неправилно съдът е приел, че процесната заповед е постановена при неизпълнение на императивните изисквания на чл. 93, ал. 1 и чл. 97, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), тъй като такива били изискани, но по вина на служителя не били дадени. На следващо място счита, че неправилно в обжалваното решение е прието, че заповедта е немотивирана, тъй като в шест точки подробно били описани действията, с които служителката не е изпълнила служебните си задължения. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови ново, с което да отхвърли жалбата на Владимирова срещу посочената по-горе заповед.

О. Т. Ю. В., чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното решение, като му присъди и направените деловодни разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд – Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл.218 ал.2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл.211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил № ЛС 00-50/10.04.2006 г. на Изпълнителния директор на ИАРА, с която на основание чл.107 ал.1 т.3 ЗДСл на Владимирова – главен счетоводител в отдел „Финанси, бюджет управление на собствеността”, дирекция „ФСДПАО” е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”.

За да отмени заповедта първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в нарушение от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразени в това, че същата не съдържа задължителни реквизити по чл.97 ал.1 т.4 и т.5 ЗДСл, освен това в нарушение на разпоредбата на чл.93 ал.1 т.3 ЗДСЛ наказаният служител не бил изслушан от дисциплинарно наказващия орган и на последно място наложеното наказание е извън предвидените в чл.94 ЗДСл преклузивни срокове.

Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл.219 ал.1 АПК, поради което и на основание чл.220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд.

Правилно, въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че в случая оспорената заповед е постановена в нарушение на разпоредбата на чл.93 ал.1 ЗДСл изискваща в отношение на кумулативност дисциплинарно наказващия орган да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения. В случая, от административната преписка е установено, че с писмо вх.№ 246 от 30.01.2006 г., връчено й на същата дата Владимирова е поканена от дисциплинарнонаказващия орган да даде писмени обяснения на основание чл.93 от ЗДСл до 01.02.2006 г. Обжалваната пред първоинстанционния съд заповед е постановена на 10.04.2006 г., а от представените шест броя болнични листове се установява, че Владимирова от 31.01.2006 г. до 23.05.2006 г. е ползвала отпуск по болест. Правилно, въз основа на тези доказателства първоинстанционният съд е приел, че в случая не са налице предпоставките на чл. 93, ал.3 ЗДСл и недаването на обяснения не е по вина на държавния служител. Същевременно по преписката липсват данни Владимирова да е била поканена и надлежно изслушана от дисциплинарнонаказващия орган, при което правилно съдът е приел, че в случая са налице предпоставките по чл. 93, ал.2 ЗДСл и само на това основание заповедта следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

Настоящият състав намира, че решението на СГС е законосъобразно – налице са предпоставките на чл. 93, ал.2 ЗДСл при което същото следва да бъде оставено в сила. Предвид цитираната разпоредба не е следвало съдът да обсъжда незаконосъобразността на заповедта на други основания, но това не води до неправилност на решението.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решението постановено по адм. дело № 3222/2006 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-Е състав. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Д./п/ И. С. И.С.