№ 123

С. 21.03.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на девети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия П. ч. гр. д.№ 787 по описа за 2016 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена частна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителите П. и А., чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно определение № 2681 от 19.11.2015г. по в. ч.гр. д. № 1907 по описа за 2015г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 2.10.2015г. по гр. д. № 1841/2015г. на Бургаски районен съд за оставяне без уважение възражение за местна неподсъдност на делото. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което иска да бъде отменено, а делото изпратено за разглеждане на Софийски районен съд.

Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: „Следва ли при определяне на подсъдността при трудов спор, съдът да съобрази само онези писмени доказателства, които изрично и безусловно удостоверяват мястото на работа на служителя или следва да съобразява и косвени доказателства или твърдения, които навеждат съмнение или предположение, че обичайното място на полагане на труд е различно от предвиденото в документите, уреждащи трудовоправните отношения между страните, без да го установяват категорично?” Според касатора този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК определение № 685 от 10.12.2009г. по ч. гр. д.№ 682/2009г. на І г. о.

Срещу така подадената частна касационна...