О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 76

ГР. София, 25.02.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 10.02.16 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

като разгледа докладваното от съдия Иванова ч. гр. д. №443/16 г.,

намира следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на В. И. срещу въззивното определение на Апелативен съд В. по гр. д. №618/15 г., с което е потвърдено първоинстанционното определение за връщане на исковата молба на касатора и прекратяване на производството по делото.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът е представил изложение на основанията, приподписано от назначения му служебен адвокат, в което се позовава на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Излага твърдения и доводи за задължението на съда да разгледа и реши всяка подадена пред него молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, като предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните, а съдът има единствено задължение да им съдейства – чл.2, чл.6,ал.2 и чл.7 ГПК. Тези основни принципи на гражданския процес съдържат забрана за съда като защитен орган по свой почин да прекратява производството, преди да е дал търсената защита, когато гражданският процес е допустим. Така се накърняват правата на ищеца и затова от значение за спора и за развитието на правото е ВКС да вземе становище по въпроса за ролята на страните и съда при поискване на съдействие и защита на накърнени граждански права пред правозащитни органи.

Соченото основание за допускане на обжалването не се установява. Първоинстанционният и въззивният съд са...