Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искане подадено от „С. П. Т“ООД, гр. С., за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК, на влязло в сила Решение № 179/21.03.2018г., постановено по адм. дело № 609/2017г. по описа на Административен съд – Пазарджик и Решение № 495/14.01.2019г., постановено по адм. дело № 6470/2018г. по описа на Върховния административен съд.
В искането се излага, че при разглеждането на делото както от съставът на Административен съд – Пазарджик, така и в производството пред В. Аивен съд, дружеството не е било надлежно представлявано. Конкретно се твърди, че представеното пред Административен съд – Пазарждик пълномощно не носи подписите на представляващите дружеството, което било видно от приложеното Удостоверение за актуално състояние и спесимени от подписите на същите лица, представени в Търговския регистър. Отделно се излагат съображения и че съобразно съдържанието на както представеното пред Административен съд – Пазарджик, таки и това в производството пред Върховния администартивен съд пълномощни, се упълномощава адвокатско дружество „Попова и Минев“, в което е посочено, че се представлява от адв.М.П и адв.Л.М, а съмото пълномощно е разписано от адв.. П, която фактически е осъществила и процесуалното представителство за дружеството в рамките на съдебното производство. Но доколкото адвокатското дружество се представлява само от управителя Л.М /така представени Удостоверения за актуално състояние изх. № 3547/26.08.2019г. на Окръжен съд – Пазарджик и Решение № 3/06.01.2017г. на Окръжен съд – Пазарджик/, а адв.М.П не е упълномощена нито от „С. П. Т“ООД, нито от адвокатското дружество, да представлява жалбоподателя, то се счита че последния не е бил надлежно представляван. Предвид изложеното счита, че са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 5 от АПК. Прави искане за отмяна на влезлите в сила съдебни актове и връщане на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд – Административен съд - Пазарджик.
В проведеното открито съдебно заседани искането се поддържа от упълномощения процесуален представител – адв.. Щ, който изрично заявява и че извън ангажираните към искането за отмяна писмени доказателства, няма други искания по доказателствата и доказателствени искания в настоящото производство.
Ответникът – Н. О „Местни данъци и такси“ при О. П, чрез процесуания си представител юрк.. В, настоява да се приеме, че искането за отмяна е процесуано недопустимо, с аргументи че положените от името на представляващи дружеството подписи „не съвпадат с тези по приложените спесимени“. Алтернативно го оспорва като неоснователно по подробни съображения изложени в подадени писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният административен съд, 5-членен състав на Първа колегия, приема искането за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240 от АПК, от надлежна страна и срещу актове, подлежащи на отмяна съгласно чл. 237, ал. 1 от АПК.
Неоснователно е възражението за недопустимостта, изразено в отговора, подаден от ответника – Н. О „Местни данъци и такси“ при О. П – липсват каквито и да било ангажирани годни доказателства, които да обосноват твърденията на страната. Разгледано по същество искането е неоснователно.
С Решение № 179/21.03.2018г., постановено по адм. дело № 609/2017г. Административен съд – Пазарджик, оставено в сила с Решение № 495/14.01.2019г., постановено по адм. дело № 6470/2018г. по описа на В. Аивен съд, чиято отмяна се иска е отхвърлена жалбата на „С. П. Т“ООД, против Акт за установяване на задължения по декларация № АУ000332/27.05.2016г. на старши инспектор в С. К към Отдел „Местни данъци и такси“ при О. П, потвърден с Решение № 13-38-65/13.07.2017г. на Н. О „Местни данъци и такси“ при О. П, с който акт са установени в тежест на дружеството задължения за ТБО и ДНИ за конкретно посочени данъчни периоди и размери, ведно с прилежащи лихви за забава.
Съгласно чл. 239, т. 5 АПК влезлия в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая се твърди хипотезата на ненадлежно представителство на страната и в двете съдебни инстанции.
По делото не бяха ангажирани каквито и да било годни доказателства и доказателствени средства, с които в условията на пълно доказване, да бъде установено че подписите положени под представеното в хода на първоинстанционото съдебното производство пълномощно не носи подписите на представляващите дружеството. Съгласно чл.249 от АПК в настоящото производство – такова по искане за отмяна на влязло в сила решение, се прилагат субсидиарно правилата за първоинстанционното такова. Това налага да се приеме, че при оспорване автентичност на подписи, страната която ги оспорва и в случая носи доказателствената тежест да установи тази неавтенчиност е следвало да ангажира доказателства. Такива извън представните писмени документи /а те не са достатъчни за установяване на този факт/ не бяха поискани – изрично бе изявлението на процесуалния представител адв.. Щ. Или така стореното оспорване не бе проведено успешно и Съдът не приема твърдението за неавтентичност на подписите на представляващите „С. П. Т“ООД, положени в представеното пред пръвата инстнация пълномощно.
Неосноватлено е и второто твърдение, с което се обосновава искането за отмяна в хипотезата на чл. 239 ал. 1 т. 5 от АПК.
Нормата на чл.71 ал.2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА) изрично в случаи в като постановява, че „Доверителят има право да избира и да упълномощава адвокат или адвокат от Европейския съюз за процесуално представителство независимо от това, че договорът е сключен с адвокатско дружество“, което в случая е и сторено, като упълномощителят е определил един от съдружниците в адвокатското дружеството /а безсорно от представените към искането доказателства се установява това качество за адв.. П/, който да го представлява по конкретното производство. От съдържанието както на представеното пред Административен Съд – Пазарджик, така и на това представено в производството пред В. А. С., пълномощни е видно, че именно адв.М.П в хипотезата на чл.71 ал.2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА) е надлежно упълномощена да осъществява процесуалното представителство за „С. П. Т“ООД в рамките на двете съдебни инстанции и именно това е и сторено.
С оглед изложеното Върховният административен съд в настоящия петчленен състав намира разгледаното искане за отмяна, подадено на основание чл. 239, т. 5 АПК неоснователно, поради което и на основание чл. 244, ал. 1 и ал. 3 АПК.
С оглед неоснователността на предявеното искане за отмяна на О. П, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Производството няма определен материален интерес, съответно за него са приложими правилата на АПК. РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ искането на „С. П. Т“ООД, гр. С., за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК, на влязло в сила Решение № 179/21.03.2018г., постановено по адм. дело № 609/2017г. по описа на Административен съд - Пазарджик и Решение № 495/14.01.2019г., постановено по адм. дело № 6470/2018г. по описа на Върховния административен съд.
ОСЪЖДА „С. П. Т“ООД, ЕИК 200969193, гр. С., Район „Средец“, бул.“Ц. О“№20, да заплати на О. П, сумата от 100 /сто/ лева, юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.