Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 36, ал.1 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).
Образувано е по жалба на П.П – съдия в СРС, против решение по т. 4.1 на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет от заседание, проведено на 22.11.2016 г., с което П.В – съдия в Софийския районен съд /СРС/ е командирована в НИП като постоянен преподавател по наказателно право и процес на кандидатите за младши съдии за срок до завършване на курса на обучение от випуск/2017 г. – 03.07.2017 г.
Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно на основанията по чл. 146, т. 3, т. 4 и т.5 от АПК. Излага подробни съображения в насока, че решението е постановено въз основа на незаконосъобразен индивидуален административен акт. Иска се отмяна на решението, а преписката да бъде върната на Съдийската колегия на ВСС за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Ответникът - Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Велинова, в открито съдебно заседание счита, че оспореното решение на Съдийската колегия на ВСС е законосъобразно, тъй като не са налице основанията за неговата отмяна по чл.146 от АПК.
Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, и като извърши проверка на всички основания по чл. 146 от АПК съгласно изискването по чл. 168, ал. 1 от АПК приема следното:
Жалбата е подадена против подлежащ на съдебно оспорване административен акт, в срока по чл. 36, ал. 1 от ЗСВ, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Решението за командироване по т. 4.1 на Съдийската колегия на...