Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма “Региони в растеж” 2014-2020г., чрез процесуален представител, срещу решение № 927/21.05.2019 година на Административен съд гр. Б. по адм. д. № 1385/2018 година, с което по редна на чл. 175 АПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1559/02.08.2018г. по същото дело. Претендира се неправилност на решението. Твърди, че не е налице разминаване между изложените от съда мотиви и постановения диспозитив, съответно неправилно съдът е допуснал поправка на съдебния акт. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира разноски.

Производството е образувано и по касационна жалба на община К. срещу решение № 1559/02.08.2018 година на Административен съд гр. Б. по адм. д. № 1385/2018 година, с което съдът е отхвърлил жалбата й срещу решение № РД-02-36-436 от 08.05.2018 година на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма “Региони в растеж” 2014-2020г. (ОПРР). Касаторът релевира възражения за неправилност поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага съображения по отношение на нарушението установено в 1.1.4 на административния акт като твърди, че съдът неправилно е приел, че при провеждане на обществената поръчка същото е осъществено от общината. Твърди, че не е налице нередност по т.9 от Приложение №1 към чл.2, ал.1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основание за извършване на финансови корекции и процентни показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017г. /Наредба за посочване на нередности; НОФК/. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира разноски.

В проведеното на 30.09.2019г. съдебно заседание, заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма “Региони в растеж” 2014-2020г., чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на подадената от община К. касационна жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба подадена от заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма “Региони в растеж” 2014-2020г. и за неоснователност на подадената от община К. касационна жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационните жалби, съдебният състав прави извод, че същите са подадени в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страни с правен интерес.

При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 АПК касационният състав прави изводи за валидност и допустимост на обжалваното съдебно решение.

По наведените възражения за допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост:

Производството пред АС гр. Б. е образувано по жалба на О. К срещу решение № РД-02-36-436 от 08.05.2018 г., издадено от заместник-министър на МРРБ и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“. Със същото, на община К., като бенефициер по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП „РР“ 2014–2020 година № от ИСУН BG16RFOP001–1.024–0002–C01 /№РД–02–37–137 от 04.10.2017г., е определена финансова корекция за нередност по т.9 от Приложение №1 към чл.2, ал.1 от НОФК, въз основа на установени четири броя нарушения, както следва:

-т.1.1.1 Ограничително изискване за застраховка „Професионална отговорност“, в нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП.

- т.1.1.2 Ограничително изискване по отношение „Технически ръководител“, в нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП.

- т.1.1.3 Ограничително изискване по отношение „Експерт за безопасност и здраве“, в нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП.

- т.1.1.4 Незаконосъобразен показател в методиката за оценка в нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 2 и т. 3, б. „б“ ЗОП във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП.

Съдът е разгледал производството по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, като с решение № 1559/02.08.2018 година по адм. д. № 1385/2018 година е постановил решение със следния диспозитив:

„ОТХВЪРЛЯ жалбата на община К., представлявана от кмета – Г.С против решение № РД-02-36-436 от 08.05.2018 г., издадено от заместник-министър на МРРБ и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“, в частта, с която е приключен сигнал с рег. № 229 с установяване на нередност и определяне на финансова корекция.

ОСЪЖДА община К. ЕИК 000817778, с адрес гр. К., бул. „Розова долина“ № 6, представлявана от кмета Г.С, да заплати в полза на Министерството на регионалното развитие и благоустройството разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 5 686, 55 лева (пет хиляди шестстотин осемдесет и девет лева и петдесет и пет стотинки).“

Съдебният акт е оспорен от община К. пред Върховния административен съд. С определение № 6779/08.05.2019г. постановено по адм. д. № 12352/2018г. по описа на ВАС, тричленния състав е установил, че в съдебния акт са изложени мотиви, обосноваващи извод за незаконосъобразност на акта за финансова корекция в частта на констатациите от т. 1.1.1 до т. 1.1.3 за допуснати три отделни нарушения на чл. 2, ал. 2 от ЗОП (ЗАКОН ЗЗД ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) (ЗОП) от общо четири установени нарушения. Констатирал е, че формираната в мотивите воля за частична основателност на оспорването не е отразена в диспозитива, като съдът е пропуснал да впише изричен диспозитив, с който да отмени акта в частта му относно установените нарушения, описани от т. 1.1.1 до т. 1.1.3. Приел е, че е налице допусната очевидна фактическа грешка, тъй като формираната истинска воля на съда не е съответна на нейното външно изразяване в диспозитива на съдебния акт. Посочил е, че в хипотезата на чл. 175, ал. 1 АПК съдът по свой почин може да отстрани допуснатата неточност. По изложените съображения производството пред ВАС е прекратено, а адм. дело № 1385/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас е върнато на същия съд за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебния акт, като се впише допълнителен абзац за отмяна на акта за финансова корекция в частта, посочена в мотивите на съдебното решение.

С решение № 927/21.05.2019г. постановено по адм. д. № 1385/2018 година, в производство образувано служебно по реда на чл. 175 АПК, Административен съд гр. Б. е допуснал поправката на очевидна фактическа грешка в решение № 1559/02.08.2018 по същото дело. Приел е, че в случая действително е налице несъответствие между истинската воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на решението, мотивиран от изложеното е постановил следния диспозитив:

„ПОПРАВЯ допусната в диспозитива на решение № 1559/02.08.2018г. по адм. д. № 1385/2018г. на Административен съд гр. Б. очевидна фактическа грешка, като вписва към него следния диспозитив:

ОТМЕНЯ Решение № РД-02-36-436 от 08.05.2018г., издадено от Заместник-министър на МРРБ и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ в частта, относно констатациите за нарушения от т. 1.1.1 до т. 1.1.3 включително.

Като взе предвид сочените от страните касационни основания за допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост на съдебния акт, касационният състав намира, че решение № 1559/02.08.2018 година по адм. д. № 1385/2018 година и решение № 927/21.05.2019г. постановено по адм. д. № 1385/2018 година по описа на Административен съд гр. Б., с което първото е поправено, следва да бъдат отменени, а делото върнато от Административен съд гр. Б. за ново разглеждане.

След отразената поправка на очевидна фактическа грешка, в правния мир е формулиран диспозитив на съдебен акт с неясна воля, с който едновременно се отхвърля жалбата на община К. по приключения сигнал за нередност с рег. № 229 и се отменя същото решение за нарушенията от т. 1.1.1 до т. 1.1.3 включително.

След отмяната на решение № 1559/02.08.2018 година по адм. д. № 1385/2018 година и решение № 927/21.05.2019г. постановено по адм. д. № 1385/2018 година по описа на Административен съд гр. Б., жалбата на община К. срещу решение № РД-02-36-436 от 08.05.2018г., издадено от Заместник-министъра на МРРБ и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ следва да се върне на друг състав на Административен съд гр. Б. за ново разглеждане.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 222, ал.2, т.1 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1559/02.08.2018 година по адм. д. № 1385/2018 година и решение № 927/21.05.2019г. по адм. д. № 1385/2018 година по описа на Административен съд гр. Б..

ВРЪЩА делото на друг състав на Административен съд гр. Б. за ново разглеждане на жалбата на община К. срещу решение № РД-02-36-436 от 08.05.2018г., издадено от Заместник-министъра на МРРБ и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“.

Решението е окончателно.