Производството е по реда на чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 26, ал. 5 от ЗГВРСНР (ЗАКОН ЗЗД ГАРАНТИРАНИТЕ ВЗЕМАНИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ И С. П. Н.НОСТ НА РАБОТОДАТЕЛЯ) (ЗГВРСНР).
Образувано е по касационна жалба на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" (ГВРС) при Националния осигурителен институт гр. С., срещу решение № 2934/02.05.2019 год. постановено по адм. дело № 11997/2018 год. по описа на Административен съд – София град, с което e отменено по жалба на К.Г разпореждане № 4506-40-2247/17.10.2018 год. на директора на Фонд "ГВРС", с което й е отказано изплащане на гарантирано вземане. Преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл.209, т. 1 и т.3 от АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването.
Ответникът К.Г, чрез адв.. В, с писмен отговор и в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и иска оставянето му в сила.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, в състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд София-град е разпореждане № 4506-40-2247/17.10.2018 год. на директора на Фонд "ГВРС", с което е отказано изплащане на гарантирано вземане по заявление-декларация № 4502-21-2450/16.05.2018 год. на Георгиева с мотив, че възложената със заповед № ЗГ-5-21-00401831/17.04.2018 год. на директора на ТП на НОИ - София град проверка при работодателя „Хлебни изделия-5“ ЕООД /в несъстоятелност/, по реда на чл.5, ал.1 от Наредба за реда и начина на информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантирани вземания при несъстоятелност на работодателя, не може да бъде извършена и съответно да бъде направена преценка за правото на лицето.
След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд е приел, че изведените от органа причини за отказ, обусловени от липсата на каквито и да е документи, свързани с дейността на дружеството, се явяват неоснователни. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба решаващият съд извежда наличието на противоречие между фактическите и правни установявания в оспорения акт.
Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.
Производството е започнало със заявление-декларация № 4502-21-2450/16.05.2018 год. за отпускане на гарантирано вземане по реда на чл.25 от ЗГВРСНР. По време на възложената със заповед № ЗГ-5-21-00401831/17.04.2018 г. проверка временният синдик на дружеството е подписал декларация, че не са й предадени никакви търговски книги, счетоводна документация или други документи, свързани с дейността на дружеството. Поради това, възложената проверка за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по КТ и др. нормативни актове, не е извършена. Обстоятелството за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя, се удостоверява със Справка за размера на посочените начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, приложение № 1 към чл.4, ал. 1 от НРНИРСОИГВНР.
Междувременно през 2016 г. пред Софийски районен съд, по искова молба от К.Г е заведено трудово дело № 13636/2016 г. срещу „Хлебни изделия-5“ ЕООД, решението по което към датата на подаването на заявлението не е влязло в сила.
По делото е безспорно установено, че работодателят „Хлебни изделия-5“ ЕООД е в несъстоятелност. Съгласно чл. 4 от ЗГВРСНР (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2017 год.) право на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя, независимо от срока му и от продължителността на работното време. В предходни свои редакции в посочената разпоредба са се съдържали норми, които са уреждали права на обезщетение за неплатени трудови възнаграждения за работници, чието трудово правоотношение не е било прекратено към датата на вписване в Търговския регистър на решението по чл. 6 ЗГВРСНР, съответно е било прекратено през последните три месеца преди вписване на решението по несъстоятелността. С измененията на чл. 4 от ЗГВРСНР е налице нова материалноправна норма, която има действие за напред, а нейното съдържание се изгражда и от разпоредбата на §41 от ПЗР на Закон за пазарните и финансови инструменти, който добавя към хипотезата, че в случаите, когато е налице прекратено трудово правоотношение в срок по-дълъг от три месеца преди датата на вписване в Търговския регистър на решението по чл. 6 от ЗГВРСНР, се гарантират само вземанията, които са начислени, но неизплатени за периоди след 31.01.2015 год. Изменението на чл. 4 от ЗГВРСНР е в сила от 22.12.2017 год., а това по §41 ПЗР на ЗПФИ от 16.02.2018 год. Съответствие на обжалвания акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му (чл. 142, ал.1 от АПК), когато вече е действал и §41 от ПЗР на ЗПФИ. Придаденото обратно действие на чл. 4 от ЗГВРСНР касае всички вземания за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения за периода след 31.01.2015 год.
Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че посочените в процесния отказ факти не обуславят основание за отказ от изплащане на гарантирани вземания при несъстоятелност на работодателя. Административният орган не излага мотиви по какъв начин невъзможността да се извърши проверка по определен нормативен ред отнема правото на жалбоподателката да й бъде изплатено такова обезщетение. Всички необходими факти и обстоятелства за извършване на проверка по заявлението на лицето са се намирали в гр. д. № 13636/2016 год. на СРС, с което „Хлебни изделия-5“ ЕООД е осъдено да заплати на К.Г неизплатено трудово възнаграждение. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че не може да се иска от едно правоимащо лице да представя справки от несъществуващо вече дружество и с което лицето се намира в съдебен спор. Административният орган е следвало да се съобрази с изхода на този спор и да вземе предвид установеното от районния съд. Като не е сторил това административният орган е издал акта си в нарушение на чл. 35 от АПК и правилно АССГ го е отменил. Доказването в административния процес е дейност по издирване и установяване на правнозначимите факти. Установяването на съществуването или несъществуването на фактическите основания, посочени в административния акт, е в тежест на административния орган. Той трябва да установи и изложи вярната фактическа обстановка, при което да обоснове от правна страна реда и начина, по който тя рефлектира върху правото на лицето за гарантирани вземания при несъстоятелност на работодателя по чл.4 ЗГВРСНР.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
В случая разноските са своевременно поискани, но не са надлежно доказани. По делото липсват доказателства за платено адвокатско възнаграждение, като в приложеното пълномощно за адвокат П.В от Софийска адвокатска колегия от 07.06.2019 г. няма уговорка за размера на възнаграждението, не са представени и други доказателства за размера и за плащането му. Ето защо искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2934/02.05.2019 год. постановено по адм. дело № 11997/2018 год. по описа на Административен съд – София град. РЕШЕНИЕТО е окончателно.