Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба, подадена от С. И. С., гражданин на Афганистан, против решение № 6084 от 06.10.2016 г. постановено по адм. д. № 9026 по описа за 2016 г. на Административен съд София-град. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му.

Ответникът – председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС) не изразява становище по жалбата.

Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок за касационно обжалване съгласно чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение № 6084 от 06.10.2016 г. постановено по адм. д. № 9026 по описа за 2016 г. на Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на С. И. С., гражданин на Афганистан, против решение № 7170 от 25.08.2016 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ (ЗАКОН ЗЗД УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) е отхвърлена молбата на търсещия закрила за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут.

За да постанови решението си, съдът е приел, че актът на председателя на Държавната агенция за бежанците е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и същият е съобразен с целта на ЗУБ.

По съществото на спора първоинстанционният съд е приел, че изводите на административния...