Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място] чрез адв. Д. Б. и адв. У. Т. срещу решение № 2611/20.04.2017 г., постановено по адм. дело № 4945/2016 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-22221915000810-091-001/22.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – [населено място], потвърден с решение № 500/28.03.2016 г. на директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [населено място] при ЦУ на НАП за определени задължения за ДДС за данъчни периоди на месеците януари и февруари 2015 г. в общ размер от 362 323,52 лв., вследствие на непризнато право на данъчен кредит в размер на 334 303,23 лв. по фактури, издадени от [фирма] и начислени лихви за забава в размер на 28 020,29 лв. Релевират се оплаквания, че решението е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател при липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящ за преценка дали една услуга е действително осъществена, е съвкупният анализ на всички събрани в производството доказателства. Твърди, че за възложителя по договора липсва задължение да изследва кадровата обезпеченост на изпълнителите до степен наличие на лица, назначени по трудов договор и изпълнение на задълженията от страна на изпълнителя, вменени му с осигурителното законодателства, а констатациите в ревизионния акт били свързани основно с кадровата обезпеченост на доставчика, макар да е посочено, че същият е имал регистрирани трудови договори. Позовава се в тази връзка на постоянната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС)...